Гротеската като национална психоанализа

В природата на човека е жаждата за съравнование, за притежание на повече. В социализма това е невъзможно, защото се поставя едно измислено равенство, при което един човек с много повече потенциал е приравнен с един скот. Затова и капитализмът е много по-успешна система, макар да има своите недостатъци свързани с оставането зад борда на най-неспособните и адаптивните. Но бидейки 10 пъти по-умен и способен от някой друг, няма как да ме убедите, че трябва да се храня със същите *** като него. отговор Сигнализирай

1274 мноо си зле. Я върви сега вземи властта. Да не ти намерят кокалите разхвърляни по някоя поляна а ? И ти къф си като пишеш че ние сме според социопатните ти твърдения "***" а ? отговор Сигнализирай

1258 12 милиарда външен дълг колко подло ц ц ц а как вървим на тази тема? а поразрови се България е на последно място в света по външен дълг на второ място е Франция с 58 милиарда външен дълг тъй че това го вадете от сметките отговор Сигнализирай

Не се мусете на димящия и трещящ градски и междуградски транспорт. Не губете съзнание от жегата и миризмата на дизел в чавдарките. Това ще ви е основния превоз през следващите 5-10 години. Личната кола по времето на социализма е лукс, за който трябва също да се чака (10 години за "Лада", например). Ладата струваше към 5-6000 (или май 8 000?) лева в класическия социализъм. Колите на старо са по-скъпи от новите, досещате се защо.Ще хващаш такси, защото вали ужасен дъжд, късно е, а рейсът никакъв го няма? На улицата е мисия невъзможна - но все пак гледай внимателно такситата - ако свети една червена лампичка, а не две, значи в таксито има място за още пътници и може да те хвърли до "Младост", ама преди това трябва да остави човека в "Хаджи Димитър". Ако видиш зелена лампичка и таксито ти спре - считай, че си спечелил от лотарията, макар че технически това е една лотария в която късмет е да си платиш доста скъпичко при това, а не да ти платят. Фирмата е само една (тел. 142) и такситата са около 20 пъти по-малко от сега. Затова пък улиците са сигурни. С тая крачка максимум за 2 часа си у дома.Почти не използвах морални и нравствени аргументи в полза на позицията си, но нали и на опонентите аргументите са свързани главно с пълненето на корема, сигурността, морето и гордостта с предприятията и текезесетата. А можеше например да спомена, че социалистическото понятие за празник беше да строят целия екип на предприятието/учебното заведение на "доброволна" манифестация и всички заедно да маршируват и да викат "Слава на БКП, слава, слава, слава" "БКП, КПСС, вечна дружба" и прочее лозунги, които превръщат човека в *** и да разнасят огромни и тежки портрети на основателите на марксизма-ленинизма и техните ученици в България. По-лесно беше да се избяга от работа и от училище, отколкото от манифестация.Спомням си как в 7-ми клас изкарах цял ден на улицата с едно тънко якенце на 24 май, под унищожителен дъжд и в убийствен студ с цялото училище и никой не посмя дори да си помисли да си тръгне. Като мокри кокошки изчакахме реда си пред трибуната, изревахме пред старците каквото ни беше наредено и буквално се разбягахме след това. Под дъжда и в студа имаше и съвсем малки деца - в 1-ви и във втори клас. (по снимките ще ги познаете по сините връзки). Хуманен строй, който се грижеше за децата и родители, които мечтаят същата грижа да се върне.И още, и още, и още.... Още ли ви се живее при социализма? отговор Сигнализирай

Обаче май започнах не откъдето трябва ако си студент от провинцията, без дебели връзки, забрави да останеш в София. Първо, софийското жителство е ценна привилегия, която се взима както в момента се взима американско гражданство - или с брак (какво морално време беше!), или с упражняване на дефицитна професия (тролейбусен шофьор или металург в Кремиковци например) или ако те искат в някоя национална институция или учебно заведение (т.е. трябват способности и яки връзки, като първото не е предимство и не е задължително). Ако си женен и жена ти също е от провинцията и нямате връзки е, не мога да ви мисля. Защото щом сте получили прекрасното и безплатно социалистическо образование, значи сте се съгласили да заминете "по разпределение" там, където анонимни чиновници ще решат, че родината има нужда от вас ако сте учител, може да ви пратят в някое родопско село, ако сте инженер, чакат ви великите строежи на социализма (в Радомир, Девня или Ботевград например), ако сте завършили английска филология - в малките български градчета имат нужда от учители по английски език, а и другарите със сивите костюми ви водят на отчет. Избор нямате това е лотария, в която някои участват с предварително печеливши билетчета, а вие както дойде. Известен проблем се получава, защото жена ви също я разпределят според нуждите на индустрията и обществото, а не според вашите семейни нужди. Дори да имате пари, невъзможно е един от двамата да не работи, ако няма сериозна здравословна причина за това. При социализма всички имат правото И ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да работят. Милицията (т.е. полицията) обикаляше по заведенията през деня и проверяваше кой къде работи. Ако те гепят, че не си на работа, или пък нямаш работа, лошо ти се пише. Мой роднина работеше като "отговорник по комунистическото възпитание" в Университета, и се хвалеше с оправдателен документ, с който милицията не го закачаше по кафенетата.Ето, аз се отплеснах, умилен от времето, когато всеки имаше работа независимо каква. Ако и двамата работите в София - но единият на гара "Искър" а другият в "Надежда", може да се смятате за големи късметлии. Моите родители работеха на смени и далеч от дома почти през цялото ми детство, така че първите 5 години от живота си съм прекарал при баба на село. Извън София любимата професия може да се упражнява обикновено само в едно предприятие, където трябва да се излежи съответния "стаж", така че евентуален скандал с работодателя може да доведе до промяна на цялата ви съдба. Колко свободно, сигурно и весело се живееше тогава, нали? Спречкване с партийния ръководител може да компрометира цялата ви кариера, независимо къде в България (партийното досие ви следва по петите на всяко работно място).Къде да се живее? Не гледайте на панелките с презрение. Огромен късмет е да се доредите до панелка по времето на социализъма. За жилище се чакаше "ред" и обикновено жилището се получаваше "по ведомствена линия". Къде, кога и с какъв размер жилище ще получиш, решава твоят началник на работното място. Получаваш ключовете и стискаш палци да не е нещо отчайващо. Семейството на моя позната получи жилище по реда си, в "Овча Купел" 2, чак след 90-та година, дотогава четиричленното им семейство (баща ѝ беше висш служител на БНБ) обитаваше 2-стайна панелка в "Красна поляна". Общо им се събираше около 20 години чакане. Други познати получиха апартамент в "Младост 4". Блокът беше забучен насред голото поле, а наоколо имаше непроходима кал, която дълго чистих от обувките си щом се добрах след гостито на спирката на автобуса. отговор Сигнализирай