Русия като посредник между САЩ и Иран: възможен ли е пробив в ядрените преговори?

През повече от пет месеца на конфликт целите на Америка във войната с Иран се промениха от смяна на режима към отслабване на иранската армия и накрая към унищожаване на иранската ядрена програма. Последната цел се сблъсква със сериозни препятствия. Тъй като върховният лидер аятолах Моджтаба Хаменеи изглежда искрено подкрепя ядрената програма на режима, американските преговарящи се мъчат да постигнат някакъв дипломатически напредък, а спорадичните ракетни обстрели допълнително са провалили преговорите. Друга основна пречка за ядрения въпрос е липсата на надежден посредник между Вашингтон и Техеран. Русия, като основен външен посредник в иранската гражданска ядрена програма и дългогодишен партньор на САЩ в областта на неразпространението на ядрено оръжие (въпреки явните разногласия по други въпроси), е в добра позиция да поеме тази роля, пише за TNI Селесте Уетмор.

Въпреки че подкрепя гражданските ядрени дейности на Иран от десетилетия, Русия остава до голяма степен съгласна със Запада по въпроса за неразпространението на ядрено оръжие. Съгласно договора от 1995 г., по силата на който Русия изгради един ядрен реактор в Бушер, обучи ирански персонал и предостави гориво от нискообогатен уран, Москва се съгласи да прибере обратно отработеното ядрено гориво на Иран, отстъпвайки пред натиска на САЩ по този въпрос. В края на 90-те години Москва също се съобрази, когато САЩ я притиснаха да не сключва никаква сделка, която би довела до продажба на руски ядрени отпадъци на Иран. Съвсем наскоро американците и руснаците работиха в тандем за постигането на Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г. (JCPOA).

Отношенията между САЩ и Русия очевидно се влошиха значително от 2015 г. насам. Нахлуването на Русия в Украйна, изтичането на двустранните договори за контрол над въоръженията и оттеглянето на САЩ от JCPOA – всичко това пречи на възможността за сътрудничество. Наскоро засиленото военно партньорство на Русия с Иран предизвика опасения, че Русия вече не е ангажирана да попречи на Иран да разработи ядрено оръжие. Подпомагането на иранската военна ядрена програма обаче не би било в полза нито на по-широките интереси на Русия, нито на партньорството ѝ с Техеран.

Войната в Украйна създаде значителен руски търсенето на евтини дронове и ракети,

а способността на Иран бързо да запълни тези пропуски в капацитета доведе до възникването на опортюнистично военно-промишлено партньорство между двете страни. Шест месеца след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Иран достави на Русия проектирани в Иран офанзивни безпилотни летателни апарати (БЛА) от моделите "Шахед-129" и "Шахед-191".

След това, в началото на 2023 г., Техеран и Москва подписаха сделка на стойност 1,7 милиарда долара, по която Иран достави на Русия хиляди дронове "Шахед-136" и помогна на руснаците да локализират производството на БЛА в Специалната икономическа зона "Алабуга" (ASEZ). Производствената линия за БЛА в Алабуга вече е толкова успешна, че през март 2026 г. Русия изпрати на Иран модернизирани версии на технологията за дронове. Руските производствени линии сега произвеждат около 6 000 напълно сглобени единици месечно.

Макар този плодотворен обмен на оръжия и експертиза да е предоставил и на двете страни нови възможности и творчески средства за противопоставяне на глобалния ред, воден от САЩ, той не бива да се бърка с подкрепа за иранска военна ядрена програма. Русия извлича огромни ползи от приятелските си отношения с Иран. Все пак, предвид подкрепата на Иран за недържавни субекти и неговата враждебност към Израел и държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC), иранско ядрено оръжие би довело до нестабилност и хаос в регион, в който Русия има дългосрочни икономически и политически интереси.

Военното сътрудничество на Русия с Иран трябва да се разглежда като ограничено и зависимо от руските нужди. Дори в Иран един реформистки вестник написа миналата година, че „неизпълнените обещания“ на Русия и "забавянията във военното сътрудничество" характеризират партньорството на Москва като основано на „опортюнистични, краткосрочни интереси“, а не на „взаимно доверие“.

Като се има предвид общият интерес на Русия и САЩ към неразпространението, участието на Москва в гражданските ядрени съоръжения на Иран и познанията ѝ за вътрешните разсъждения на Техеран биха могли да бъдат предимство, а не пречка за Вашингтон. Търсенето на подкрепа от Русия, каквато Москва оказа по време на преговорния процес по JCPOA, би затвърдило глобалните усилия за неразпространение и би осигурило посредник, познат както на иранците, така и на американците, докато те работят за постигане на двустранно споразумение. Освен това, макар че Русия обикновено не би била първият избор на Вашингтон за посредник, променливите, но понякога положителни отношения на президента Доналд Тръмп с руския президент Владимир Путин през двата мандата на Тръмп сочат, че сътрудничеството не е извън обсега на възможностите.

Такъв подход вероятно ще изисква от Съединените щати да направят отстъпки в региона и извън него. Администрацията на Тръмп и Саудитска Арабия наскоро обявиха 30-годишно споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергетика, което би могло да позволи на Саудитска Арабия да обогатява собствено гориво за граждански реактори, без да приема определени стандарти за надзор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Ако Вашингтон се опита да наложи тези стандарти на Техеран, като например строги инспекции на МААЕ в иранските граждански ядрени съоръжения, вероятно е Москва - или противниците на споразумението между САЩ и Саудитска Арабия - да се присъединят към Техеран в посочването на тази несъгласуваност и да призоват за симетричен подход към изискванията за надзор. Макар че Русия вероятно би се съгласила да посредничи, тя би могла много добре да се възползва от своето влияние, за да поиска отстъпки от Вашингтон по други въпроси, като например американските санкции, наложени на Русия за продължаващите ѝ атаки срещу Украйна. 

Въпреки тези потенциални недостатъци, съгласувано руско участие не би било безпрецедентно. Неразпространението исторически е било многостранен въпрос, тъй като ядрените оръжия представляват заплахи за глобалната сигурност. През 1977 г. Съединените щати и Съветският съюз едновременно оказаха натиск върху Южна Африка да се откаже от ядрените си опити, демонстрирайки, че ядрените приоритети могат да бъдат съгласувани дори в условията на засилена враждебност.

Търговията на Русия с конвенционално оръжие с Иран и нейният опит в областта на неразпространението на ядрено оръжие трябва да се разглеждат като два отделни въпроса, а тревогата на Вашингтон относно първия не бива да лишава Москва от възможността да играе продуктивна роля във втория. Ядрен Иран не е от полза за нито една от двете държави, а заедно Вашингтон и Москва биха могли да окажат силен натиск върху Техеран за постигане на ядрено споразумение, което да насърчи неразпространението на ядрено оръжие, без да пречи на амбициите на Иран за мирно използване на ядрената енергия.