"Компютърните" запознанства от 60-те

Сайтове за запознанства, социални мрежи и редица онлайн приложения за свободна комуникация между хората прави намирането на сродна душа във виртуалното пространство не особено трудна задача.

Само в Match.com има регистрирани над 20 милиона потребители. От създаването си през 1995 година този сайт за запознанства постепенно се превръща в най-големия в света. И е лидер в индустрия, която заработва по милиард долара годишно.

Според скорошно проучване интернет е третото най-вероятно място, където хората могат да срещнат приятел, интимен партньор, бъдещ съпруг или съпруга. Преди онлайн комуникацията се нареждат само работното място/училището и познанствата чрез общи приятели.

Търсенето и намирането на сродна душа е настина сложна, често непостижима задача. Много хора не са сигурни в избора си, базиран само на интуиция, на вътрешно усещане, че това е правилният човек. И започват колебанията, съмненията, затрудненото общуване.

Така се стига и до удобството някой друг да прави избора. И то не човек, а машина. Машина, изчисляваща сложни алгоритми, сравняваща стотици критерии, правеща редица подробни анализи, преди да посочи перфектното съвпадение. Или поне да ограничи значително кръга от най-подходящи варианти.

За тези, които се притесняват от прекия, физически контакт, тук е интернетът. Но това е сега. Какво е било преди 30-40 години?

През есента на 1964 година Люис Алтфест, 25-годишен счетоводител, отива на изложение в Куинс, разказва сп. The New Yorker. Там се спира пред павилиона на производителя на химикалки Parker, където огромен компютър предлага списък от възможни приятели за кореспонденция по пощата по предварително зададени критерии.

Алтфест се вдъхновява и се свързва със своя приятел Робърт Рос, програмист в IBM, за да намерят заедно начин да приложат тази идея, така че съвпаденията да са на близко разстояние и да има възможност за физическа среща.

По това време вече имало подобен опит за използване на компютри за организиране на срещи, дело на студенти от Харвард с кодово име „Операция Съвпадение”.

Година по-късно Алтфест и Рос са готови с прототип, който нарекли TACT – акроним за „Технически автоматичен тест за съвместимост”. Това е първата компютърна услуга за запознанства в Ню Йорк.

Всеки клиент плаща такса от 5 долара, след което посочва един от няколко възможни отговора на повече от сто въпроса от всякакво естество. Например: „Посочете кое от следните не харесвате: 1. Превзети хора 2. Противозачатъчните 3. Чужденците 4. Свободната любов 5. Хомосексуалистите 6. Междурасовите бракове”. Или „Ако можехте, на мястото на кой от тези хора бихте искали да бъдете: 1 Швайцер 2. Айнщайн 3. Пикасо”.

Попълнените анкетни карти се вкарват за анализ в компютър IBM 1400. В зависимост от пола на клиента машината връща резултат под формата на 5 сини карти с имена и адреси на подходящи мъже или 5 розови карти с имена и адреси на подходящи жени.

В началото ТАСТ е ограничен в рамките на само един квартал на Ню Йорк, но постепенно проектът се разпростира из целия град. За година в системата се вписват над 5 000 търсещи партньор хора.

Изобретателите започват да организират и специални партита, на които събраните двойки се срещат за първи път. Груповите прояви помагат за по-бързо разчупване на леда и качват значително процента на успешен завършек на „компютърната свалка”.

Предшественикът на съвременните сайтове за запознанства се радва на голям интерес, но в същото време властите не гледат с добро око на иновацията. Системата TACT дори става обект на криминално разследване, след като се оказва, че от услугите се възползват непълнолетни.

Тогавашният областен прокурор от Бруклин Аарън Коота е убеден, че примамването на ученици за подбор на приятели чрез компютър е престъпление. „Потенциалната опасност за физическото здраве и морала са очевидни. Нужен е контрол, за да се предотвратят възможните злоупотреби от страна на престъпници, мошеници и сексуални насилници”, убеден е прокурорът.

Въпреки гигантския скок в технологичното развитие, притесненията на Коота продължават да са актуални и до днес. Но какво да се прави, кутията на Пандора вече е отворена.