Съветските "супервойници" през Втората световна

Когато другарят Сталин усетил заплахата от двата дявола – фашизма и капитализма, той разпоредил задействането на експериментална програма за създаване на „супервойници”, които да пазят страната от злото, пише Pravda.ru.

В периода 1936-1941 година съветските учени се заели с изпълнение на заповедта. Според американския историк Джеф Страсбърг има достатъчно доказателства, че в топсекретния проект участие са взели около 300 млади доброволци.

Войниците не били „блъскани” с химикали или дрогирани. В мозъците им били имплантирани златни електроди, като целта била елиминиране на усещането за болка.

Костите в крайниците на доброволците били замествани с импланти от титан, за да се намали до минимум вероятността от чупене на крайници и ампутации.

Страсбърг подчертава, че доброволците всъщност били принуждавани да участват в експеримента под заплахата от смъртна присъда.

След операциите половината от войниците били разпределени по военни поделения, докато останалите сформирали специален отряд. Седмица преди началото на Втората световна война този отряд е дислоциран край Брестката крепост в Беларус.

Още в първия ден от нацистката атака на 22 юни 1941 година всички „супер войници” от отряда са убити при артилерийски обстрел. „Свръхзащитата” им се оказва абсолютно безполезна.

Други 150 жертви на ужасяващите експерименти обаче все още били живи.

През 1945 година американците превземат тайна нацистка медицинска лаборатория. Вътре са намерени десетки тела на съветски войници, на които е правена аутопсия. Вместо кости в телата им имало стоманени протези. Имало дори офицер с метални ребра.

Някои от войниците били с изкуствено намален ръст. Предполага се, че тези „джуджета” е трябвало да станат пилоти, тъй като малкият им размер позволява товаренето на повече амуниции на борда на самолета.

Работата в центъра за произвеждане на универсални бойци била прекъсната скоро след разрастването на Втората световна война. Почти всички работници били мобилизирани в армията и загинали на фронта. Освен това по всяка вероятност тайните служби са се „погрижили” за тези, които са успели да се измъкнат от нацистките куршуми. Свидетелите са заличени.

След войната проектът е закрит като „неизгоден”. При наличието на атомни бомби, идеята за войници-терминатори се счита за отживелица.

Твърденията в книгата на Страсбърг не са единственият източник на информация за „супер войниците”. През 1994 година лекарят от Витебск Сергей Коноваленко намира останките на човек в старо гробище в покрайнините на града. Учудването му е голямо, когато установява, че за скелета има прикачени метални протези на панти.

Било очевидно, че протезите заместват човешките кости, и то не само ръцете и краката. Всяка от тях имала щампа с герба на СССР и надпис: „Харков. 05.39. АСЧ”.

Коноваленко не посмял да вземе протезите, защото смятал, че това е светотатство. Два дни по-късно минал през същото място, но тях вече ги нямало.

Лекарят решил да проведе собствено разследване. Открил, че преди войната в града е имало таен военен център, където крайниците и ставите на здрави войници били заменяни с изкуствени.

Коноваленко е убеден, че множество войници са умирали по време на подобни зловещи хирургически интервенции. Голяма част от оцелелите пък развивали мозъчни тумори или психически заболявания.

В крайна сметка съветските военни лекари не съумели до създадат армия от непобедими „супер войници”. Но Червената армия все пак печели войната...