Колко още са новите кръстоносци?

Норвегия е сравнително малка страна – с население под 5 милиона души, но пък може да се каже, че е с голямо сърце. Скандинавската държава е пример за висок стандарт на живот, за демокрация, за зачитане на човешките права, за обществена толерантност.

Не случайно именно Норвегия е домакин на историческата среща за помирение между Израел и палестинците, довела до договаряне на Декларацията на принципите през 1993 година. На базата на тази декларация Ясер Арафат и Ицхак Рабин подписват мирен договор във Вашингтон по-късно същата година.

Норвежците имат собствено мнение и го защитават. Отказаха да станат част от Европейския съюз, въпреки че правителството настояваше за членство.

Страната определено е и отговорен политически лидер. Осло подкрепи мисиите в Афганистан и Либия, противопоставяйки се на екстремизма. Норвежката преса не се поколеба да препечата карикатурите на пророка Мохамед, появили се в датско издание, защото в крайна сметка това е свободата на словото. Ислямистките фундаменталисти видяха повод да обявят джихад на кралството и да сипят заплахи за отмъщение.

Но религиозната и етническата омраза трудно може да пробият на място, където голяма част от 552-те хиляди имигранти са мюсюлмани, които получават равни права с коренните жители. Става въпрос за стотици хиляди пакистанци, иракчани, иранци, турци. А ислямът е втората най-изповядвана религия след официалната християнска.

От Втората световна война насам в Норвегия живееха спокойно, без страх, дори може би прекалено спокойно.

Немислимото обаче се случи... Бомбата в центъра на Осло и масовият разстрел на остров Ютьоя вцепениха цялата страна. Но най-шокиращ беше финалният удар – извършителят не е обичайният заподозрян, не е „Ал Кайда” или някоя друга фанатична ислямистка групировка. Извършителят е млад, образован норвежец.

И изведнъж се разкри нова, различна картина. Може би дори нов фронт на войната с терора. 32-годишният Андерс Беринг Брейвик се превърна в грозното лице на крайнодесния екстремизъм.

Тенденцията за надигане на ксенофобска вълнà в цяла Европа е налице от няколко години. Националистическите партии в редица държави, сред които Холандия, Унгария, Франция, Австрия, Италия, Дания, България, стават все по-определящ фактор в управлението.

Икономическата криза помогна много. Имигрантите взимали работата на местните жители, защото се предлагат по-евтино. При това отказват да се интегрират в обществото, дало им подслон. Живеят в гета, не учат официалния език, много често са част от организирани престъпни групи.

Всички тези твърдения, пресилени или не, със сигурност намериха много поддръжници. А мюсюлманите като най-голяма имигрантска група се превърнаха в основна мишена на крайнодесните.

Първият жесток изблик на насилие обаче изненада всички. Той не беше насочен срещу имигрантите, а срещу тези, които споделят идеята за етническо и религиозно равноправие. Търси се промяна в тяхното мислене.

Малко преди да започне да сее смърт, Андерс Беринг Брейвик публикува манифест в 1516 страници. Документ, който трябва да оправдае зверствата му. „2083: Европейска декларация за независимост” е писание, в което идеята за „мултикултурализъм” е порицана като унищожител на западната култура.

В редовете, писани от Брейвик, могат да се намерят съвети как да се организират терористични клетки, които да наложат със сила крайнодясната идеология. С изключение на личните излияния, свързани със страданията на автора покрай развода на родителите му, този манифест носи доста стряскаща прилика със сходни онлайн „ръководства” на джихадисти в годините след атаките от 11септември 2001 година.

Такова е мнението и на Магнус Рансторп, експерт по тероризма от Шведския колеж за национална отбрана. Пред сп. TIME той е категоричен: „Това е абсолютно копиране на „Ал Кайда”. Cut и paste на джихадистки манифест!”.

Един от най-важните въпроси на Стария континент след норвежката трагедия е дали наистина Брейвик е просто един изгубил връзка с реалността самотник, който живее в измислен свят на тамплиери, кръстоносци, тайни общества, религиозни войни.

Дали наистина членството му в общоевропейска организация, готова да установи нов ред в Европа, започвайки от прогонването на всички мюсюлмани, е просто плод на мрачното му въображение?

Дали наистина е реалност разказът за тайна тамплиерска завера в Лондон през април 2002 година, на която 9 „рицари” от 8 европейски държави решават да тръгнат по стъпките на средновековните си предци в кръстоносен поход срещу „неверниците”?

Дали наистина думите в манифеста: „Времето за диалог свърши. Дадохме шанс на мира. Сега дойде времето за въоръжена съпротива...”, са само думи и нищо повече? Дали в крайна сметка всичко е илюзия на психопат, търсещ място в историята?

Европа вече реагира. На юг от Норвегия намериха в трагедията нов аргумент за забрана на просъществувалата близо половин век крайнодясна Националдемократическата партия на Германия, сочена за покровител на неонацистите.

От друга страна, се чуват все по-ясни призиви за тотална офанзива срещу политическия екстремизъм в интернет.

„Координирани действия има по отношение на радикалните ислямистки сайтове, но ние трябва да налагаме строг контрол върху всички екстремисти”, обяснява Манфред Вебер, заместник-председател на групата на Европейските християндемократи в Европарламента, цитиран от Spiegel. 

Еврокомисарят по вътрешните въпроси Сесилия Малстрьом дори предложи нова законова разпоредба, по силата на която властите да разполагат с широки правомощия за следене на интернет активността на всякакви радикални групировки, призоваващи към насилие и етническо прочистване.

И вероятно това е само началото на истинска борба с политическия фанатизъм.

Защото по принцип би следвало да гледаме на Андерс Беринг Брейвик като на стряскащ, потресаващ и все пак изолиран случай на навлизане в немислимото...

Но нима, следвайки здравия разум, доскоро не бяхме убедени, че самолети няма как да бъдат разбити в Световния търговски център и Пентагона...