Френската връзка в сватбата на годината

Сара Бъртън, дизайнер на сватбената рокля на херцогинята на Кеймбридж, държеше да подчертаe „британското” в творението си. Но група френски шивачи също имат право да си припишат заслуги за впечатляващата визия на Кейт Мидълтън по време на сватбата й с принц Уилям.

Кодри – градче в Северна Франция с население по-малко от 20 000 души и площ от едва 13 кв. километра, отдавна се радва на световна популярност.

В цяла Франция само там и в Кале все още се произвежда дантела. Деликатна и изящна, тя е лесно разпознаваема за всеки експерт.

Роклята на Кейт сякаш беше щампована с марката „Кодри”, пише BBC. Корсажът носи отличителните черти на „Sophie Hallett” – един от двата износителя на дантела в Кодри.

Дантелата е пришита на ръка в Лондонския кралски шивашки колеж, но френската следа е неоспорима. Близо 2000 мотива от двете фабрики в Кодри са използвани, за да бъде роклята на Кейт неповторима.

Говори се, че самата бъдеща херцогиня е настояла шивачите от Кодри да участват в изработката на булчинската й одежда. Кейт била впечатлена от роклята на Грейс Кели на сватбата с принца на Монако Рение III през 1956 година. 

Така Сара Бъртън стига до френските дантели. Интересен факт е, че всичко става при изключителна секретност. Кодри не парадира със своите шивашки шедьоври, въпреки че до тях опират и водещи дизайнерски къщи като Lanvin, Balmain и Gucci. Дискретността е отличителна черта на дантеления рай във френския Север.

Все пак гордостта на градчето не е напълно прикрита. Има специален музей на дантелата, където туристите могат да проследят историята на специалната технология, донесла световната слава на Кодри.

На видно място са изложени машини, разработени по технологията на механика от Нотингам Джон Хийткоут. Както и родната гордост – машината за автоматизация на тъкането на Жозеф Мари Жакар, създадена в началото на 19 век.

200 години по-късно шумната част от производството на дантели продължава да е мъжка територия. Силният пол се грижи за поддръжката на прецизните уреди, които полагат основните на дантеленото производство. Шум, груба сила, ръце, изцапани с графит, който е гарант за плавното движение на машините.

Само една врата встрани сякаш попадаш в друг свят. Жени, седящи мълчаливо, заобиколени от различни видове дантели, проверяват внимателно за всеки дребен дефект, допуснат от машините, и след това със собствените си ръце невидимо поправят грешките.

Концентрацията изпълва стаята с мълчание и дори напрежение.

Рене Пирар работи във фабрика за производство на дантела вече 45 години. Пред BBC той споделя: „Като видя дантела по телевизията или в списанията, винаги мога да позная дали е наша. Много съм горд, че съм жител на Кодри, защото хората навсякъде по света признават нашите способности”.