Необикновената история на "Дивото момче"

От загубено дете, живеещо в гората, до сензация в кралския двор. Това е Питър „Дивото момче”. Никой не знае истинското му име, защото детето не може да говори. Не може и да ходи изправено, а предпочита да се придвижва с помощта и на ръцете си. Нов анализ на негови портрети разкриват мистерията на необичайните му физически характеристики и поведение, удивили самия крал Джордж I, пише BBC.

Питър е намерен сам и гол в гора в Германия през 1725 година, най-вероятно изоставен от родителите си. Година по-късно момчето е доведено в Лондон от краля и става „човешки домашен любимец” в двореца Кенсингтън.

Около неговата личност се раждат различни легенди – като тази, че е отгледан от вълци или мечки. И затова не използвал прибори за хранене, не обичал да носи дрехи и така и не можал да се научи да говори. Хората от онова време нямали друго обяснение за чудатостите на Питър.

Днес историци обясняват поведението на детето със здравословни проблеми. Дълги години се предполага, че става въпрос за аутизъм, но скорошни проучвания на негови портрети, окачени в Кенсингтън, хвърлят нова светлина върху историята на „Дивото момче”.

Съдейки по различни видими физически белези, специалисти считат, че Питър е страдал от рядкото генетично заболяване, известно като Синдром на Пит-Хопкинс. Нисък ръст, къдрави коси, качулати клепачи, сраснали пръсти на едната ръка, дълга извивка на горната устна – все признаци, които водят към гореспоменатия синдром.

Такова е мнението и на проф. Филип Бийлъс от Института за детско здраве. „Синдромът на Пит-Хопкинс е генетично състояние, открито едва през 1978 година, което се характеризира с тежки затруднения в процеса на придобиване на знания, изоставане в развитието и невъзможност за говор”, посочва професорът.

Официално има едва 150 документирани случая на заболяването, като постоянната активност, движението, наподобяващо пълзене, и доброто, весело настроение са характерни.

Което до голяма степен кореспондира с описанието при първото появяване на Питър в кралския двор: „Дивото момче си играеше с ръкавицата на Принцесата на Уелс Каролин, гледаше удивено ръчните часовници и както е обичайно за него, опитваше дребно джебчийство. Освен това, противно на всякакво цивилизовано поведение, той си сложи шапката пред краля”.

Истории като тази на Питър винаги са впечатлявали, но той е истинска сензация в кралския двор. И то във времето на Просвещението, превръщайки се в символ на разгорещените дебати какво значи да си човек.

През XVIII век обществото започва да поставя под съмнение неоспоримото дотогава върховенство на установените власт и религия. Хората стават все по-любопитни относно това какво ги различава от животните, подчертава BBC.

И ако Питър не може да говори, значи ли това, че няма душа? И наистина ли човешките същества имат души? Личността му повдига редица философски въпроси.

Но опитите за цивилизоване на „Дивото момче” удрят на камък, въпреки всекидневните усилия. Кралският лекар се заема със задачата на научи Питър да говори, но не успява. Всеки ден придворни слуги водят дълги битки, за да сложат дрехи на момчето, но то така и не приема облеклото като нещо нормално. Освен това категорично отказва да спи в легло, а се свива на пода в ъгъла на стаята си.

Кралят кани Питър на вечеря, но е ужасèн от липсата на елементарни обноски у чудатото момче.
Постепенно интересът към „Дивото момче” утихва и дворът го пенсионира във ферма в Хертфордшир. Фермерите го приемат радушно, грижат се за него и му правят специална каишка с името и мястото, където живее. Така, дори и да се загуби, Питър може да бъде върнат у дома. А текстът на каишката гласи, че този, който го намери и върне вкъщи, ще получи подобаваща парична награда.

Когато Питър умира, местните жители събират пари за надгробния камък. И дори и до ден-днешен там се полагат цветя в негова памет...