Децата, на които доскоро всичко беше простено

Децата на Муамар Кадафи си спечелиха репутация с екстравагантност, насилие и неприемливо поведение, които са провокирали почти толкова критични заглавия, колкото ексцентричният им и безскрупулен баща, пише Ройтерс.

Един от синовете му – Сейф ал Араб, беше убит при бунтовете, които доведоха до падането на либийския лидер. Според непотвърдена информация е убит и друг от синовете му – Хамис.

В първата официална информация за съдбата на семейството на полковника става ясно, че Алжир е подслонил съпругата Сафия и три от децата на Кадафи – Ханибал, Мохамед и дъщерята Айша. Други двама синове – Сейф ал Ислам и Саади, изчезнаха.

В продължение на години ревност и алчност тровеха отношенията в семейството, но когато бунтовниците се превърнаха в заплаха за режима, седемте синове на Кадафи и дъщеря му сплотиха редиците около баща си, прекъсвайки тогавашния си живот, който в много случаи беше зад граница и под светлината на прожекторите.

В американски дипломатически доклад от 2009 г. пише, че „междуособиците не са нищо ново за, както е известно, разпокъсаното семейство“. Няколко висши либийски чиновници са изгубили работата си или са били принудени да емигрират, след като не успели да угодят на някой от фамилията.

Най-известен преди началото на бунтовете беше Сейф ал Ислам, чиито войнствени изявления след началото на въстанието накараха много анализатори рязко да променят предишното си мнение, че 39-годишният син на Кадафи е реформатор. Някога смятан за приемливото лице на либийския режим, днес Сейф ал Ислам, като баща си, е издирван от Международния съд за престъпления срещу човечеството.

След падането на Триполи Международният съд обяви, че Сейф ал Ислам е заловен, но денонощие по-късно той се появи пред чуждестранните журналисти в столицата, за да опровергае съобщението.

Някога на Сейф ал Ислам, с добрия му английски и диплома от London School of Economics, се гледаше като на възможен наследник на баща си.

Брат му – Сейф ал Араб, на 29 години, беше убит при бомбардировка на НАТО над Триполи. На четиригодишна възраст той е ранен и при бомбардировката на резиденцията на баща му, наредена от президента Роналд Рейгън през 1986 г.

Това, което се случва между тези две събития, не е чак толкова необикновено – дребни грехове на разглезения син на снизходителен баща. Докато е студент в Германия, името на Сейф ал Араб се появява в медиите след сбиване в нощен клуб в Мюнхен. Според статия в Spiegel от 2007 г. Сейф ал Араб се сбил с охраните. Бодигардът се опитал да изхвърли момичето, което придружавало либиеца, защото започнала да се съблича на дансинга.

Според американски дипломатически документи, занимаващи се с боричканията в семейството на Кадафи, Сейф ал Араб прекарва „повечето време в купони“.

За друг син – Хамис, се твърди, че е убит вчера, но две подобни съобщения вече се оказаха преждевременни. Ако е жив, съдът в Хага вероятно ще го сложи в списъка с издирваните, след като военен отряд, командван от него, е обвинен за убийството на десетки затворници в Триполи.

Хамис също е ранен по време на бомбардировките през 1986 г. След това става командир на 32-ра бригада – едно от най-добре оборудваните военни подразделения на Либия, което играеше водеща роля в опитите на режима да потуши бунта.

След бомбардировките през 1986 г. Кадафи обявява, че при атаката е убита осиновената му дъщеря Хана, която тогава е на шест месеца. След падането на Триполи обаче Irish Times писа, че са се сдобили с документи, според които тя е жива и е следвала медицина и английски.

Ханибал, чиято официална позиция беше шеф на държавната корабна компания, стои в центъра на серия от скандали зад граница.

През 2008 г. той и жена му бяха арестувани в хотел в Женева за малтретиране на две прислужници. Инцидентът прерасна в огромен дипломатически скандал с Швейцария, при който двама швейцарски бизнесмени бяха арестувани и държани дълго в либийски затвор.

Британски медии са публикували информации, че полиция е викана в луксозен хотел, защото жената на Ханибал е наранена, но никога не се е стигало до обвинения.

Брат му Саади е известен най-вече с манията си по футбола. Той има кратка и незабележима кариера в няколко италиански клуба. Бил е и капитан на либийския национален отбор, а един от треньорите на тима е бил уволнен заради това, че не го е включил в титулярния състав.

Саади също така полагал усилия като плейбой, според разказа на бивша българска танцьорка в нощен клуб, която споделя пред британския Mail on Sunday, че имала шестгодишна забежка с него.

Изисканият имидж, който се опитвал да поддържа с частни самолети, 5-звездни хотели, бижута и куфарчета, пълни с пари, бил подкопан от страстта му по увеселителни паркове.

Малко се е чувало за най-големия син на Кадафи – Мохамед. Той е инженер, който ръководи Либийския олимпийски комитет и комитета по пощи и телекомуникации. Второто означава, че лично се е занимавал с телефонната мрежа на Либия, използвана за подслушване на всички противници на Кадафи и вкарването им в затвора.

По същия начин малко се чуваше и за Мутасим, който беше съветник по сигурността на баща си и се грижеше за медийния му имидж по време на пътуванията в чужбина, където чудатото поведение на лидера ставаше публично. 

“Мутасим играе ключова роля като довереник и съветник на баща си по време на пътуванията зад граница”, се казва в поверителна грама от американското посолство в Триполи.

„Изглежда, Мутасим също така има за задача да гарантира, че имиджът на лидера е добре поддържан чрез богата палитра добре подготвени медийни събития“.

Дъщерята на Кадафи – Айша, е следвала във Франция и се изправи в защита на баща си след началото на въстанието.

Бляскавият й имидж дори й носеше определения като Клаудия Шифър на Северна Африка. Като адвокат тя участваше в екипа, които безуспешно се опита да защитава Саддам Хюсеин в Багдад. Ролята й на посланик на добра вола на ООН не оцеля след народния бунт, започнал през февруари.