Живот в културна изолация

Говорителка в черни дрехи и едва сдържаща сълзите си съобщи на Северна Корея и на света, че дългогодишният авторитарен лидер на страната е починал. Хлипащата корейка обиколи световните медии. Също както и последвалите кадри с истерични пристъпи на дълбока скръб на стотици хиляди, милиони корейци, страдащи от загубата на своя водач.

Предаността към управника, който продължи делото на баща си и остави Северна Корея в пълна самоизолация, поставяйки голяма част от народа на прага на гладна смърт, донякъде порази Запада. Но трябва да се вземе предвид фактът, че първото нещо, на което се учат младите севернокорейци, е да изразяват преклонението си пред Великия вожд Ким Ир Сен и неговия наследник Ким Чен Ир.

Кореспонденти на BBC, допуснати в най-секретната държава в света, разказват, че странностите далеч не се изчерпват с култа към личността на двамата лидери.

Така например студентите от катедра „Чужди езици” в Университета на Пхенян говорят изненадващо добре английски език. На въпрос как са успели да се научат да го правят, те отговарят в един глас: „Благодарение на Великия вожд. Той ни разреши да гледаме английски и американски филми”.

Когато става дума за това има ли други политически лидери, на които се възхищават, студентите не се замислят: „Сталин и Мао Дзедун!”. Но в същото време нямат никаква представа кой е Нелсън Мандела.

Повечето по-малки ученици пък имат една основна задача извън учебните занятия и тя е да чистят постоянно стълбите пред 20-метровата бронзова статуя на Ким Ир Сен, извисяваща се в центъра на Пхенян. Великият вожд е мъртъв от 17 години, но все още е президент на страната. „Той е безсмъртен. Ние не вярваме, че си е заминал от този свят”, считат хората в Северна Корея.

Предвид обстановката на север не е трудно да се предположи, че за 3-те хиляди севернокорейци, съумяващи да избягат в южния съсед, усещането е като приземяване на друга планета. Те виждат немислими неща. В Южна Корея можеш да плащаш в магазините с мобилен телефон. Интернетът е достъпен за всички.

В тази връзка всички новопристигнали от Северна Корея прекарват няколко месеца в специални училища, за да влязат в крак с 21 век. Защото в родината им времето е застинало.

Държавната телевизия излъчва материали единствено във възхвала на двамата лидери, армията и комунистическия строй. Хората в Северна Корея най-вероятно никога не получават от медията новини извън границите на страната. Не могат и да ги разберат сами, защото никой няма достъп до външна информационна мрежа.

Интернетът е само вътрешен (с орязан достъп до всеки сайт, различен от правителствените) и може да се ползва само на компютри в Университета на Пхенян. Никой обаче не се оплаква: „Всичко, от което имаме нужда, ни е предоставено от Великия вожд”.

Северна  Корея  се самоизолира по начин, какъвто съвременният свят не може да види никъде другаде. В страната се допускат много малко чужденци и те винаги се водят на ограничен брой строго определени места в столицата.

И все пак могат се забележат изумяващи неща – хора режат тревата край пътищата с обикновени ножици, мият паветата по улиците с парцали и четки.  Градът е сив, новите големи сгради са съвсем малко на брой.

За сметка на това политическите нюанси са навсякъде. Дори и в цветята. В Северна Корея отглеждат два специални вида, кръстени на бащата и сина велики ръководители. „Кимирсения” и „Кимченирия” са изложени на централно място в Пхенян.

А що се отнася до гигантските портрети на двамата лидери, които са буквално навсякъде, има строги правила за снимането им. Фотосите трябва задължително да обхващат целия портрет. „Те са наши лидери и ние ги уважаваме от дъното на душите си. Не позволяваме на никой „да отрязва” образите им при фотографиране”, повече от категорични са местните хора.