Стига скандали! Време е на полето да излязат юнаците!

Точно преди седмица българският волейбол бе на върха на своята мечта. Родните национали отнесоха с 3:0 Словения в първия мач от Олимпийската квалификация в София и накараха близо 10 000 в спортната зала „Арена Армеец” и още хиляди пред телевизорите да вярват: България ще играе на игрите в Лондон! И ще побеждава там.

А и имаше всички предпоставки за това: Имахме на пейката най-успелия клубен треньор в последните години, имахме играчи като Матей Казийски и Владо Николов, имахме препълнена зала с хиляди български знамена и викове "Българи, юнаци"...

Но всичко свърши в един миг - непримирими германци, една погрешна (според мнозина) смяна, отчаяние на полето... и край!

Олимпийската мечта литна (макар и не окончателно)! А на нейно място се настани традиционното търсене на виновник, ваденето на кирливи ризи, закани за бойкот... Неща, на които никак, ама никак не им е времето в този момент.

Факт е, че отстраняването на Радо Стойчев предизвика бурни вълнения във волейболните среди у нас, които са на път да разбият дори отбора отвътре. Най-добрият ни волейболист Матей Казийски директно намеква за отказване в знак на несъгласие след уволнението на Стойчев, а неговото окончателно решение трябва да стане ясно до часове. Към бойкота на Казийски може да се присъедини и разпределителят Андрей Жеков, който също умува дали да остане в отбора.

И докато двамата волейболисти решават дали да продължат с националния отбор, другият силен човек в селекцията – Владо Николов, с половин уста нападна бившия си треньор, като заяви, че с него се работи трудно, защото Стойчев ... не бил се наспал... Отделно масло в огъня наля и легендата Любо Ганев, който в няколко телевизионни предавания само за 2 дни обясни надълго и нашироко защо трябва смяна на треньора само 3 седмици преди "поправителната" олимпийска квалификация и как трябва да се държи Матей Казийски в националния отбор.

Погледнато реално, воденият от Радостин Стойчев отбор не успя да регистрира особени успехи в трите си най-важни турнира досега. През 2011 останахме извън четирите най-добри отбора в Световната лига, а на Европейското първенство през септември загубихме от Русия на ¼ - финал. Естествено, най-голямото разочарование дойде в събота срещу Германия, когато цяла България се бе подготвила за финал.

Но въпреки това смяната на треньора в такъв момент бе неуместна, най-малкото защото нямаме време за кой знае какви промени. А най-вече – за да си спестим драмите, които последваха.

Последният ни шанс за Олимпиадата чука на вратата, а заедно с него идва и домакинство на Световната лига, което също е достатъчно отговорно събитие. А батакът става все по-голям, след като и соченият за сигурен наследник на Стойчев Силвано Пранди отказа да поеме отбора с мотива, "че липсват минимални условия за взаимодействие и взаимно единомислие, което не ми позволява да упражня по разумен начин моята работа".

Подобно признание на Професора, който вече води националната ни селекция и бе отстранен също толкова скандално, колкото и Радо Стойчев, идва да покаже, че явно нещата в родния волейбол за пореден път никак не вървят по мед и масло въпреки настаналата еуфория покрай Олимпийската квалификация.

А сега накъде?

Само за седмица случващото се в националния отбор се превърна от цветен сън в кошмар. Вече нямаме на пейката най-успелият клубен треньор в последните години, може би няма да имаме Матей Казийски, Андрей Жеков... а ако скандалите продължават така, нищо чудно "Арена Армеец" да бъде далеч по-пуста за последната олимпийска квалификация... Не, не, не!

Олимпийската мечта още не е загубена и България ще може и трябва да се бори за нея!  При това с отбори, които с изключение донякъде на Франция, са далеч от нашата класа.

Така че време за сърдене няма, защото Лондон няма да ни чака. Точно обратното – ако сега не бъдем отново едно цяло, отново ще чакаме поне още 4 години до следващите олимпийски игри в Бразилия. 

А пълната зала е на пост с българско знаме в ръка и добре познатия вик "Българи, юнаци“. Остава само на полето да излязат юнаците!