Човек не е неспособен заради дефектите си, а е способен заради уменията си!

Оскар Леонард Карл Писториус е южноафрикански спринтьор и първият в света атлет с два ампутирани крака, който се състезава на Олимпийските игри. Той взе участие на Олимпиадата в Лондон това лято.

Известен като „най-бързия човек без крака“, Оскар спечели два златни и един сребърен медал на тазгодишната Параолимпиада в Лондон.

Оскар е световен рекордьор на 200 и 400 м и бивш рекордьор на 100 м.

Краката са му ампутирани под коляното още когато е на 11 месеца, тъй като се ражда без фибула и на двата крака (дългата кост между коляното и глезена). Това обаче не му пречи да се занимава с най-различни видове спорт от ранна възраст.

На 11 години вече играе ръгби, водна топка и тенис. В университета играе усилено ръгби, но получава сериозна контузия, която става причина да започне да тича като част от процеса на рехабилитация.

През 2007 г. за пръв път се състезава в надпревара за здрави атлети, но световна комисия решава, че протезите му дават предимство пред останалите, след което е дисквалифициран. Оскар обаче не е стигнал дотук, за да се откаже лесно. След продължителни тестове и съдебни битки той печели правото да се състезава наравно с останалите, в резултат на което той се класира за Олимпиадата в Лондон като първия атлет без крака.

В това ексклузивно интервю за Dnes.bg Оскар говори за своята страст към спорта, архитектурата и своята стара любов – ръгбито.

Как се чувствате, след като влязохте в историята с участието си на Олимпийските игри в Лондон?

За мен бе истинска чест да представя отбора на Южна Африка в индивидуалните състезания на 400 м и щафетата на 4х400 м на Олимпийските игри в Лондон 2012 г. Много се радвам, че годините на усилен труд, решителност и жертви дадоха резултат.

Неописуемо чувство е да бъдеш избран от името на твоята родина и Олимпийските игри в Лондон бяха незабравим спомен, който ще пазя завинаги.

Как започнахте да се занимавате със спорт?

Винаги съм бил много активно дете. Интересувах се от всичко и обичах да играя всякакви различни спортове. В училище играех ръгби и това беше спортът, който харесвах най-много и все още ми харесва да го гледам.

Именно на ръгби игрището се контузих и част от моята рехабилитация бе да правя обиколки на пистата. Ето как открих страстта си към тичането и оттогава не съм поглеждал назад.

Мислите ли за себе си като за жив пример, че нищо не е невъзможно? Всъщност какво означава „невъзможно“ за вас?

Избрал съм да вярвам, че нищо не е невъзможно. Ако сте склонни да се отдадете изцяло на идеята, да се трудите неуморно и да правите жертви, то тогава можете да постигнете наистина страхотни неща.

Как може да се постигне вашият начин на мислене, който „се противопоставя на гравитацията“?

Винаги съм го имал. Още от малък са ме окуражавали да се захвана с това, в което вярвам, и този стремеж не ме е напускал през целия живот. Живея живота си с положителни очаквания и винаги съм повтарял, че човек не е неспособен заради недостатъците си, а е способен заради уменията си.

Какво означава „провал“ за вас и коя е правилната реакция при него?

Преминал съм през много затруднения в живота си, но всяко затруднение просто ме прави още по-решен да успея и да постигна това, което съм решил. Тренирам и се състезавам, като давам всичко от себе си, така че ако се проваля в нещо, то поне ще знам, че съм направил за него всичко, на което съм способен.

Какво бихте казали на хората, които нямат никакви видими пречки, за да израстват и да се развиват, но въпреки това не се и опитват?

Хората трябва да се борят за позицията си и да правят всичко, което правят, според своите виждания. Защото накрая ще пожънете единствено това, за което сте се потрудили. В спорта няма лесни пътища.
За да се състезаваш и тренираш на най-високо ниво, се изисква цялото ти внимание и енергия. Това е начинът,  по който съм избрал да живея, но всички са различни и всички имат свой собствен поглед към живота.

Как протича един типичен твой ден? Имаш ли някакви ритуали, обичаи и т. н.?

Тренировка, хранене, спане и пак тренировка. Това е моят типичен ден. Нямам някакви специални ритуали.
Опитвам се да отделям време за себе си, когато мога, но обикновено програмата ми е запълнена, но всичко това си струва.
Възможността да се състезаваш за страната си на олимпийско ниво не се пада на всекиго и смятам да се възползвам от него и да му се радвам докрай.

Спечелили си много битки както на пистата, така и в живота. Коя от тях е най-важната за вас и по какъв начин спортът ви помага да се справяте с трудностите в живота?

Гордея се изключително много с постиженията си, но те са резултат от усилена работа.
Спортът може да направи велики неща за една страна и една общност. Той може да обедини цяла една нация. Спортът те учи на респект, екипност и отдаденост. Това са все качества, които можеш да ползваш в живота, за да преодолееш всякакви трудности, които срещаш.

Каква е вашата мисия, освен да сте най-добрият атлет във вашата дисциплина?

В момента съм толкова концентриран в спорта, че нямам време за почти нищо друго. Надявам се, че мога да вдъхновя хората, особено младите, да се занимават със спорт и да му се наслаждават по какъвто и начин да решат.

Какво бихте правили, ако не бяхте атлет?

Мисля, че вероятно щях да бъда архитект. Винаги са ме интересували сградите и архитектурата. Това е един от бонусите да пътуваш много – виждаш толкова много страхотни места. Кой знае, след спорта може да се захвана с това.

Играли сте много спортове. Кой от тях ви е любимият?

Мисля, че е ръгбито. Все още много се интересувам от него и обожавам да гледам ръгби. Разбира се, обичам и атлетиката, но ръгбито определено е моята страст и понякога ми липсва отборната игра.