За футбола, феновете и удавените в чалготеката BG таланти

Елена Ваташка е координатор "Връзки с привърженици" и ръководител проекти към Българския футболен съюз, председател е на Сдружението на българските футболни привърженици, работила е в ПФК "Левски" София. Поддържа връзки с всички големи фенклубове в страната и е един от хората, които са в ядрото на събитията във футболна България.

Пред Dnes.bg г-жа Ваташка даде обширно интервю за проблемите на българския футбол и за целите и дейността на Сдружението на българските футболни привърженици.

- Защо ги няма хората по стадионите?

- Счита се, че футболът, който се играе в България, сравнен с футбола, който зрителите могат да гледат по телевизионните канали, не е на същото ниво.

Друга причина са вечните слухове, вечните подозрения за уреждане на мачове, за поръчково съдийство. Това е тема, която много болезнено се очертава като причина хората да не ходят по стадионите.

Третата причина е лошото състояние на стадионите. Не само е лошо състоянието на стадионите, лоша е и организацията, лошо е и отношението към зрителите, в смисъл липса на добра организация, липса на коректно отношение, да се почувстват добре дошли зрителите.

Четвърта причина е комерсиализацията на футбола, алчността, липсата на лоялност на състезателите. Подкопава се това, в което години наред феновете са вярвали - че има клубна кауза, идентичност, че футболистите трябва с цялото си сърце да играят за един клуб.

Друга причина е разочарованието на феновете от клубните ръководства, огромната отчужденост и дистанция, неодобрението на политиката. Може да се каже, че при ЦСКА това в момента е по-силно. Преди години го имаше при "Ботев".

- Често чувам познати, приятели да казват “Как да отида на стадиона, като някой лумпен ще хвърли я камък, я бомбичка, я димка върху главата ми или върху главата на детето ми?“. Това не е ли една от причните?

- Да, действително го има и този аргумент. До голяма степен такива проблеми могат да се случат по стадионите, но от друга страна, истината е, че инцидентите с хвърлени бомби и камъни намаляват. Намалели са в пъти спрямо последните 4-5 години, а за преди 10 дори не ми се сравнява - какви батални сцени имаше тогава. До голяма степен за хора, които веднъж са спрели да ходят на мачове, поддържането на този образ на стадиона като много опасно място е някаква манипулация. Не биха казала, че стадионът е по-опасно място от улицата, ние сме една от страните със страшно много ПТП-та. България има например много висок ръст на битовата престъпност. Стадионът в никакъв случай не е това страшно място, за което се говори.

- Има ли светлина в тунела? Как според вас хората ще се върнат по стадионите, а футболът ще тръгне отново нагоре?

- Това, което може да върне хората по стадионите, е чувството, че техният клуб се управлява добре, в духа на ценностите на този клуб. Ако се излезе от този затворен кръг с вечното безпаричие и отбори с една трета наемници от чужбина и футболните клубове се върнат към собствените кадри и школи.

Това е всъщност и голямата политика на УЕФА за финансовия феърплей – клубът да се съсредоточи в създаването на стабилно, лишено от драми и резки спадове, съществуване в рамките на собствения ресурс, който има.

- Сред голяма част от българските фенове битува мнението, че младите български таланти, оставайки в родината, ще го кажа директно, се пропиват, тръгват по чалготеките и провалят бъдещето си. Вярно ли е това?

- Това е много голям проблем и за съжаление много футболисти станаха жертва на тези изкушения на лесния живот. България се оказа и нещо друго – много чужденци, които дойдоха с добро реноме, с чудесно CV, тръгнаха по този начин на живот – буквално ги развалихме. Което значи, че трябва да се замислим, че в живота в България, особено ако си млад и разполагаш с пари, изкушенията са твърде много. И ако в самите клубове няма много голяма дисциплина, изграждана от деца, професионализъм и отговорно отношение, тези момчета стават наистина лесна жертва. 

Тук трябва да се помисли и за парите, дали са реални парите, които се получават от българските футболисти, особено по-младите? Представете си един 18-19 годишен човек с 8-10 хиляди лева всеки месец. Като се замислим – колко от младите хора могат да устоят на това?

Ние казваме, че в Англия са много високи заплатите, обаче там са и големи професионалисти. Там обаче самото общество, самите хора и от другите професии дават пример за трудолюбие и постоянство. Ние го нямаме това още като общество. Не само футболистите, но и много други, млади, стари, като припечелят пари и започват да харчат показно, да вършат неразумни неща, да купуват нереално скъпи коли и вещи. Колко от футболистите при тези пари, които имат, се записаха да учат нещо или да карат треньорските курсове? Има и такива, но колко от тях са такива?

- Защо, питам ви като представител на БФС, голяма част от привържениците ненавиждат структурата на БФС и я обвиняват за състоянието на българския футбол.

- Има нещо, което обаче трябва да се разбере. Всеки един клуб е напълно самостоятелен и сам решава каква политика да избере. За по-големите клубове ще кажа – по никакъв начин не може да се счита, че политиката на един клуб по отношение на управление на самия клуб е зависима от някого, най-малкото от БФС.

Има и нещо друго – при всяка една кризисна ситуация, особено при по-големите клубове, някакъв гаф, проблем, слаб мач, да сте чули някой треньор или президент да каже: „Ние направихме грешки. Ние имахме сбъркана политика, тя доведе до тези резултати“? Такова нещо няма да чуете. При всяка една кризисна ситуация проблемът се изхвърля навън и се търси външен враг. Това е най-лесно, да хвърлиш проблема навън, да насочиш вниманието срещу другия клуб или БФС. Дали обаче това е справедливо и почтено?

Имаме по футболните клубове несменяеми хора. Те няма ли да поемат някаква отговорност?

- Какво представлява Сдружението на футболните привърженици в България?

- В същността си представлява група хора, изявени лидери от 10-11 фенклуба към момента, които се събрахме и решихме, че е крайно време позицията на феновете да има представителност, да може да бъде чута на повече места. Да може да се изразява позиция и по проблемите на футбола, на спорта, както и по широк кръг обществени въпроси.

Аз съм председател на сдружението, имаме управителен съвет, имаме и отделни членове. Членуват представители на "Левски", "ЦСКА", "Ботев" Пловдив, "Локомотив" Пловдив, "Берое", "Пирин" Благоевград, "Славия", "Локомотив" София и "Нефтохимик". Ще имаме и нови членове, има интерес към сдружението.

- А позиция означава ли провеждане на протестни действия от футболните фенове, обединени?

Фактически имахме такава акция. През есента агитките на много отбори, поне 6-7, издигнаха плакати с едно съвсем интелигентно съдържание срещу някои предвидени промени в Закона за опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия или, популярно казано, закона за футболното хулиганство. Това беше координирана акция, целяща да покаже, че феновете може да имат противоречия, конфликти, но вече се забелязва едно узряване за общи неща ,които касаят всички в еднаква степен.

- Възможно ли е фенове на по принцип враждуващи отбори като "Ботев" и "Локомотив" Пловдив, "Левски" и "ЦСКА" да се обединят заедно в някаква кауза?

Ние се опитваме да направим това. Идеята ни е, че феновете, за да можем да учим хората да се въздържат от действия, които биха били вредни за здравето или имуществото на някого, ако искаме да работим за ненасилие по стадионите, ние трябва да можем да седнем заедно и да разговаряме по проблемите. Самото събиране на тези различни хора би дало пример на другите, че може да са в противоположни лагери, може традиционно да не се харесват, да не кажа по-силна дума, но когато става дума за разумни неща, за общи интереси на всички фенове, да могат тези хора да направят нещо заедно.