Четем все повече, за отпуската подминаваме книгите за работа

Българинът чете все повече, показват наблюденията на издателите.

Браншът отчита увеличение на продажбите на фона на Западна Европа, където има спад от 7-8 години, каза за Dnes.bg Веселин Тодоров, председател на УС на Асоциация „Българска книга“.

През отпускарските месеци купуваме повече развлекателна литература и много по-малко професионална. Детските книжки също се търсят.

„Профилът“ на книгите, които се купуват, се променя през годината. От първи септември посягаме основно към учебници и академични книги, а времето на луксозните и скъпи издания идва най-вече по Коледа.

Книгите не са поскъпнали в последните години. Средната цена на една книга миналата година е била 11.10 лева, а за 2012 година – 11.08 лева.

Има и райони със специфичен ръст в купуването на книги през август, който издателите свързват с емигрантите, връщащи се по родните си места. Август е от най-силните месеци в годината например в Плевен, уточни Веселин Тодоров.

В столицата пък лятото е малко по-слабо за книжния пазар. За сметка на това повишение в продажбите на книги има в големите курортни градове като Варна и Бургас. За това допринасят и пътуващи книжни събития като "Алея на книгата" във Варна, която тази година се провежда от 1 до 10 август.

Повечето нови заглавия, особено на български автори, излизат и в електронен формат. Все още обаче електронните книги не са почти никаква конкуренция на книжните, а по-скоро нещо допълващо.

„Много често хора, които са си купили електронна книга, впоследствие си купуват и хартиената или обратно, и нямаме впечатление електронните книги да са "изяли“ някаква част от книжния пазар“, обясни Тодоров.

Най-голям ръст се наблюдава при българската литература. Около 20% от най-продаваните книги са от български автори. При условие, че се конкурират с целия останал свят, това е много добър резултат, коментира той.

Издателите не очакват нещо от политиците, но смятат, че държавата пропуска библиотеките в последните години, тъй като не дава почти никакви пари за обновяване на фондовете им.

Председателят на Асоциация „Българска книга“ каза, че през тази година очакванията са за не повече от 500 000 лева, което по думите му е абсурдно на фона на 3000 библиотеки. Така на практика повечето библиотеки нямат нито една нова книга през годината или могат да се похвалят с не повече от 10-15 нови заглавия.

Веселин Тодоров е категоричен, че трябва да се мисли за минимален бюджет от 10 млн. лева. „И издателите биха спечелили, ако библиотеките зареждат повече книги, но е важно най-вече за читателите, за тези, които нямат достатъчно средства за книги, за децата", заяви той.

По думите му хубаво е да се направи нещо и за „износа“ на българска литература и култура, като се дава субсидия за чужди издателства, когато искат да преведат български автор и за преводите.

„В момента е много трудно ние като издатели или директно българските автори да убедят някое чуждо издателство да издаде български автор. Дори да е много добър, рискът е много голям. Те могат да оценят качеството, едва след като видят превода“, обясни той.

Много български издателства директно получават субсидии от страни като Испания, Турция, Сърбия, Норвегия и много други за издаване на съвременна художествена литература.

„България или не го прави или го прави символично – от порядъка на 4-5 заглавия годишно, а не говорим за големи суми, те са от порядъка на 3000-5000 лв. на заглавие“, уточни Веселин Тодоров.

По думите му този жест към българските автори ще популяризира България и ще се отрази положително на туризма.