Липсва нов месия, само скандал може да заведе хората до урните

Вместо да печелят от предизборната кампания, се оказа, че политиците губят и в крайна сметка на 5 октомври, когато е предсрочният вот, до урните ще отидат едва около половината или дори по-малко от имащите право на глас. Такава е прогнозата на анализатори, чиито мнения събра Dnes.bg в разгара на предизборната кампания.

„Кампанията върви доста вяло и скучно, няма дебати, които да могат да привлекат вниманието на хората, по-скоро цари апатия, която се основава на няколко неща - на цялото ни нехаресване на политиката и на политиците, на скандалите, които текат в общественото пространство и на непрекъснато повтарящите се сюжети и послания“, коментира политологът Иван Начев.

Според него вече става напълно ясно, че политиците не могат да обещаят на гласоподавателите нещо, което е изпълнимо.

„Те обещават трудно изпълними неща, нито работните места, нито доходите могат да се увеличат, при положение че няма икономическа и политическа стабилност и не се стимулира средния и дребен бизнес. Дори предишното и по-предишното правителство, които бяха на двата основни опонента сега -  БСП и ГЕРБ, подкрепяха по-скоро корпоративния бизнес", коментира Начев.

Според него поради тази причина и заради това, че не се вижда политическа нагласа за решаване на основни проблеми, а обратното, има борба кой да спечели повече, за да се наложи над другия, но за да защитава собствения си партиен интерес, избирателната активност ще е по-ниска и под половината от гласоподавателите ще отидат от урните. 

Той смята, че хората се настройват още по-негативно към политиците заради опитите на кандидат-депутати да се възползват от наводненията, като помагат на пострадалите, както постъпиха претенденти от ГЕРБ, като отидоха да чистят домове и дворове в наводнени села.

„В крайна сметка, това настройва избирателите срещу тях, защото те знаят какво ще се случи, след като тези хора станат депутати и няма да се сетят за нас до следващите избори“, коментира Начев.

Според политолога Димитър Ганев от „Галъп“  кампаниите на партиите от втория ешалон, като Реформаторския блок, „България без цензура”, „Патриотичният фронт” и АБВ, изглеждат дори по-динамични от тези на големите формации.

„Това е съвсем нормално и логично. Един евентуален неуспех на изброените по-малки партии би нанесло катастрофален удар на всяка една от тях. За тези формации изборите на 5 октомври са въпрос на оцеляване  - на живот и смърт“, коментира той.

Въпреки че кампанията засега е вяла, Димитър Ганев смята, че не трябва да се изключва в останалите дни до изборите сериозно преобръщане вследствие на някакъв скандал.

Той също смята, че ще има ниска избирателна активност.

„На този етап не се вижда някаква свръхполитизация, нито пък вълна от протестен, наказателен вот. Не би ме учудило на изборите да излязат дори по-малко от 3 милиона и половина избиратели, което ще нареди предстоящите избори на първо място по ниско участие от началото на демократичните промени у нас. На хоризонта липсва нов „месия”, нов „спасител”, който да мобилизира голяма част от периферните избиратели, което да вдигне избирателната активност“, коментира политологът.

Ганев обаче не изключва, ако стане евентуален скандал в дните преди вота, това да предизвика електорална вълна, подобна на тази, на която бяхме свидетели през 2009 г. след изказването на Ахмед Доган в с. Кочан за разпределението на порциите в държавата, което предизвика огромна мобилизация на протестен вот срещу тогавашната тройна коалиция.

Според социолога Мира Радева от Центъра за анализи и маркетинг кампанията е толкова вяла и неубедителна, че само 40% от избирателите са категорични, че ще гласуват.

 „Хората явно са много разочаровани и от непрекъснатото говорене за увеличението на тока, от пълното безсилие на политиците за решение за КТБ, има чувството, че тази държава е оставена на самотек, като че ли липсва желание за държавност“, призна тя.

Според нея, докато не се смени основният строеж на държавата, нищо няма да се промени. Радева се обяви за смяна на избирателната система, която би трябвало да стане мажоритарна.

„Йорданка Фандъкова, когато стана кмет, се говореше от типа „Айде сега, една учителка“, но заради ежедневната работа, която тя върши заедно с екипа си, пред очите ни София става всеки ден по-хубава. Моят призив е да се промени избирателната система да стане мажоритарна и да избираме на два тура, както избираме кметове“,  заяви тя.

Изводът, който е направила от пътувания в страната, е, че хората не познават дори водачите на листите на основните партии в района си, което също ще се отрази на избирателната активност.

Анализаторите са единодушни, че най-вероятно след изборите няма да се формира стабилно мнозинство, което пък означава, че скоро може пак да се наложи да има предсрочен вот.
 
„Ако влязат повече партии в НС, 97 ще са местата на ГЕРБ, което гарантира, че няма да има стабилно правителство, ако влязат четири партии, може ГЕРБ да се обедини с Реформаторите, ако те си смъкнат грандоманските претенции, за каквито всъщност нямат причини, може и да има някакъв кабинет, но има много опции отворени“, прогнозира Мира Радева.

Според Иван Начев въпросът е колко партии ще влязат в парламента, което, разбира се, зависи от избирателната активност, защото към момента има много хипотези.

„Ако влязат само три партии, няма как да има мнозинство, ако влезе и Реформаторският блок, също не може да гарантира стабилност, защото пък той е коалиция, и отсега следващият парламент изглежда нестабилен“, твърди политологът.

Той смята, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще стане заложник на Обединението, ако формира с него дясноцентриско управление, защото в Реформаторския блок влизат партии с различни интереси.

„Ако след изборите се състави правителство, има едно сигурно нещо и една много голяма въпросителна. Сигурното е, че ГЕРБ ще присъства в следващата управленска конфигурация. Въпросителна е с кого ще си партнира Борисов“, коментира Димитър Ганев.

Според него най-логичният партньор на партията на Борисов е Реформаторският блок, което би била очаквана и добре приета коалиция от страна на обществото и Европа.

„Но пред тази управленска конфигурация има няколко съществени проблема. На първо място, не можем да сме сигурни, че двете формации ще разполагат с над 121 народни представители. На второ място, предвид тежките противоречия и конфликти вътре в Реформаторския блок, хомогенността на парламентарната група на Реформаторите след 5 октомври е под въпрос. Оттук нататък варианти има безброй. Ако на Борисов му трябва трети партньор, той може да намери парламентарна подкрепа и в лицето на Патриотичния фронт, както и на АБВ, ако тези формации разбира се, намерят място в 43 НС. Голяма коалиция или коалиция с ДПС изглежда много малко вероятна“, смята политологът от „Галъп“.