Защо каталунците не трябва да се отцепват от Испания?

Автомната Каталуния проведе символичен референдум за независимост, който веднага беше заклеймен като незаконен от централната власт в Мадрид. 80 на сто от гласувалите поискаха отцепване, но трябва да се отбележи, че пред урните се явиха едва 37% от имащите право на вот.

Управляващата партия на премиера Мариано Рахой се обоснова, че по силата на конституцията от 1978-ма година референдуми не могат да се провеждат, посочва сп. “Икономист”. От друга страна, каталунските националисти натрупаха увереност от провеждането на официално допитване в Шотландия. Но Каталуния не е Шотландия.

Автономията е два пъти по-голяма в сравнение с общата площ на “страната-майка” и представлява 16% от населението. Освен това Каталуния е далеч по-богата от Шотландия и носи 1/5 от БВП на Испания, осигурявайки значителни парични потоци за други краища на страната. Освен това в самата Испания има и други райони със силно сепаратистки настроения и независимост за каталунците е огромен риск за самото съществуване на единна испанска държава.

И все пак правителството би трябвало да разреши референдум, считат от “Икономист”. От една страна, разцепването на суверенна държава винаги е турбулентен процес, но ако даден регион се припознава като самостоятелна културна, етническа и езикова единица, то директната забрана за референдум е крайно грешно решение.

Както би било грешно Словакия да остане част от Чехословакия или Великобритания да продължи да оспорва независимостта на Ирландия. Би било грешно и Фландрия да остане под белгийски флаг, Квебек да е част от Канада, а Шотландия от Обединеното кралство, ако мнозинството беше предпочело независимост.

От прагматична гледна точка до съвсем скоро всички проучвания сочеха, че по-малко от половината каталунци искат независимост от Испания, но почти всички са на мнение, че заслужават правото и свободата да гласуват на референдум. С други думи, докато продължава да отказва второто, Мадрид само помага на сепаратистите и тяхната кауза.

Така че правителството би трябвало да позволи вот в Каталуния. Но, разбира се, с някои условия - като минимална активност от 80% от населението и дори втори референдум след 3 години. Освен това въпросът трябва да е напълно ясен, с напълно ясни възможности за отговор. А Мадрид трябва да положи нужните усилия, за да убеди каталунците да останат част от суверенна Испания.

Към момента Каталуния не може да се оплаче, че жертва на потисничество от страна на централната власт. Бизнесът в областта вади само дивиденти от това, че е част от испанската икономика, която се съвзе след много тежката криза и върви по възходяща линия.

Прекомерният национализъм е голямата заплаха за Каталуния, счита “Икономист”. Вредите са повече от позитивните неща, а едно отделяне с крайни действия и позиции ще постави под сериозна въпросителна бъдещето на областта като част от Европейския съюз и еврозоната.

Испанското правителство трябва да направи много, за да убеди каталунците, че отцепването няма да доведе до по-добро бъдеще – така както британското правителството направи с Шотландия.

Повече власт в ръцете на местното управление и възможност за по-честно разпределяне на данъчните постъпления са крачки в правилната посока и неизбежно ще доведат до благоразположение от страна на каталунците. Ползи ще има и за двете страни в спора.

Премиерът Рахой е изправен пред съдбоносен избор – той трябва да покаже, че вярва на хората в Каталуния в способността им да определят сами своето най-добро политическо бъдеще. Ако откаже категорично дори да размисли за провеждане на референдум за независимост на областта, Рахой ще предаде окончателно доверието на каталунците в централната власт и ще даде тласък на сепаратистите. Който може и да не бъде удържан.