Странната нормалност в Дамаск въпреки войната

Даяна Дарк се връща от Лондон в Сирия, за да възстанови дома си. Изненадана е, че съседите й и приятелите й там се справят много добре, дори се и смеят, пише Би Би Си.

Нищо в Дамаск не е, както очаквала. Убедена, че храната там е кът, си обещала да яде по малко по време на престоя си там. Въпреки че предградията са обсадени и хората там гладуват, централните пазари в Дамаск са пълни със стока.

Пазарът Шари ал-Амин предлага банани от Сомалия, подправки от Иран и орехи от Афганистан. Ливанското вино и бира са свободно достъпни. Цените са по-високи от преди, но все още достъпни за повечето хора. Притиснати от тежковъоръжени пропускателни пунктове, сергиите функционират.

Кафенетата и сладкарниците предлагат сладки деликатеси, а известният сладоледен салон Багдаш гъмжи от хора, както винаги.

Ако се съди по килимите от фасове по тротоарите, пушенето, което е много популярно в Сирия, днес е още по-популярно. Пазарът Сук Ал-Хамадие, популярен с дрехите и пищното бельо, което се предлага там, все още се пръска по шевовете си от клиенти.

Спорадично дните и нощите са изпълнени със силни обстрели. Артилерията на Асад стреля от планина в близост до град Гута – сцена на миналогодишната химическа атака. Заради съпричастността си със съпротивата селата в района са трън в очите на режима. Но като цяло обстрелите са доста по-малко от миналата година по това време.

От тази гледна точка изглежда, че животът в Дамаск се нормализира. И все пак от доста гледни точки той става все по-зле.

Освен 3,5-те милиона бежанци, 7,5 млн. сирийци са вътрешни мигранти. Те оставят домовете си празни в цялата страна. По този начин къщите стават приятна плячка на други, които ги завземат. Собствениците им обаче нямат представа кой точно се е нанесъл в дома им, а и в повечето случаи е твърди опасно да се разбере.

Почти толкова често сирийските домове стават жертва на спекуланти, които се възползват от слабите, бедните или просто липсващите собственици на домовете.

Точно в такава жертва се превърнала къщата на Даяна Дарк. Тя купила дома си в Дамаск през 2005 г. От 2012 до лятото на 2014 г. я ползвали нейни приятели с позволението й. Техните домове били разрушени. Изведнъж обаче били изгонени от бившия адвокат на Дарк и предишния собственик на къщата. Двамата си я поделили.

Решена да си върне дома, Даяна предприема 15-дневно пътуване. „Нещата може да се случат изключително бързо в Сирия. Отиваш единия ден до съдията, той идва и инспектира къщата и тя отново е твоя“, обяснява тя.

Заварила две нови метални врати, различни ключалки. На близките й били представени фалшиви отчети по сигурност, с които всъщност били изгонени. Бил представен и фалшив договор за 25 години.

Въпреки това животът в столицата продължава по старому. Даяна вечеряла с приятелка, която й се оплакала, че изгубила колата си в самоубийствен атентат. 16-годишният й племенник пък бил приет в оркестъра на операта, за да избегне присъединяване към армията.

Друг неин приятел, работещ за националната електрическа мрежа, чиято работа е да подменя повредената от сблъсъците система, й разказал как един ден негов колега настъпил мина метри пред него. Бил разкъсан на парчета. Приятелят й бил щастлив, че единствено шрапнел го поразил в корема. Прекарал две седмици в болница, две седмици се възстановявал в дома си, след това пак тръгнал на работа. Философията му е проста: всеки, който вреди на сирийската инфраструктура, вреди на сирийския народ.

В стария град на Дамаск децата по цял ден играят футбол.

Някои казват, че жителите на Дамаск са се повишили от 4 до 7 млн. заради бежанците от всички краища на страната.

Продължителността на учебния ден е 4 часа, като децата учат в три смени. В един клас има по 50-60 деца, но ентусиазмът им да учат и да пишат домашните си е огромен.

Единствените други чужденци, които Даяна вижда, са иракски шиити, мъже и жени, движещи се в групи за посещение на храмовете. Когато се видяла с приятел от министерството на туризма, който всеки ден ходи на работа, той й разказал, че този вид религиозен туризъм е единственият туризъм, който е останал в държавата. Днес туристите са около 200 хиляди, а през 2010 г. са били 8,2 млн. Той твърди, че няма политически възгледи, просто е решил да остане и да върши работата си, доколкото може. Така са решили и милиони други сирийци.

Във всички градове, дори контролирания от Ислямска държава Ракка, държавните служители получават редовно заплатите си, макар и само от банкомати. Затова в определени дни се вият дълги опашки пред устройствата.

За последните две нощи, когато Даная най-после успяла да спи в дома си, успяла да усети това, което преживяват всеки ден всички в Дамаск – едва по четири часа електричество на ден, без газ, без топла вода и силно ограничена студена вода.

„Кризата изкарва най-лошото и най-доброто от хората“, твърди тя. Това, което Даяна открива в Дамаск, е истинската човешка доброта, човечността и чувството за хумор. Сирийците са заедно, за да се изправят заедно срещу корупцията и безнравствеността.