Кой и защо може да бъде "Шарли ебдо"

"Аз не съм Шарли ебдо" - такова заглавие, отличаващо се от благородния лозунг от последните дни, носи коментарът на Дейвид Брукс в "Ню Йорк таймс".

Той пише: "Журналистите от Шарли ебдо" с основание са обвявани сега за мъченици във войната за свобода на словото и изразяването, но трябва да кажем открито, че ако някой бе опитал публикува подобни карикатури в американски сатиричен вестник или в брошурка в американски университет, това не би оцелял и 30 секунди. Студентските и преподавателските организации биха го обвинили в разпространяване на омраза. Администрацията на университета би спряла дотациите за брошурата и би я закрила".

Все пак Брукс отбелязва, че провокаторите са необходими, защото показват "колко сме суетни, когато сме горделиви", показват "глупостта на фундаменталистите" и най-сетне "всички онези, които не могат да се смеят на себе си".

От иконоборческите провокации на "Шарли ебдо" се разграничи и Белият дом. Не сега, а през 2012 г., когато френското списание публикува карикатура на Мохамед. "Изпитваме дълбоки съмнения относно смисъла на тези публикации", каза Джей Карни, тогавашният говорител на Обама. "Защото знаем, че такива рисунки могат да бъдат много обидни и могат да разпалят емоции. Но много пъти сме говорили за това колко важна е свободата на изразяване, залегнала в нашата конституция. Освен това, даже и да подлагаме на съмнение смисъла от тези публикации, това не оправдава използването на насилие срещу техните автори."

С тези мнения, повече или по-малко дистанциращи се от сатирата на "Шарли ебдо", полемизира Джонатан Чейт на страниците на "Ню Йорк магазин": "От една страна чуваме от либералите, че религиозните екстремисти не трябва да заплашват хората, които накърняват религиозните им чувства. От друга страна чуваме от либералите, че никой не бива да обижда чуждите религиозни чувства. Правото на светотатство трябва да съществува само на теория. [. . .] Този подход е доста опасен. Радикалните мюсюлмани смятат, че забраната върху светотатството би била нещо добро и трябва на практика да се спазва. Западните либерали смятат, че забраната върху светотатството би била вредна , но трябва на практика да се спазва. Макар че тези два подхода са различни, и двата водят до идентичен резултат. Затова трябва да си кажем ясно: правото на светотатство, на подигравка с религията е един от фундаментите на либералния порядък. То не може да бъде защитавано на теория, без да е защитавано на практика".

Тоест все пак: "Аз съм Шарли ебдо".

Любопитно и много предизвикателно становище в дискусията за провокациите на "Шарли ебдо" формулира журналистът от "Гардиън" Глен Грийнуолд, прочул се със сътрудничеството си с Едуард Сноудън. Грийнуолд критикува френското списание, но ударът му е доста по-широк – той обвинява в лицемерие всички, които застават в защита на "Шарли ебдо" в името на западните ценности.

В частност Грийнуолд отбелязва, че карикатурите на "Шарли ебдо" - които осмиват не само мюсюлманите, но също евреите и християните - изобщо не са иконоборски според западните стандарти, защото на Запад "Бог е мъртъв!" (както много точно е обявил преди 150 години Фридрих Ничше). Те обаче бяха обидни за мюсюлманите, за които религията все още е свята. И да отбележим, че мюсюлманската общност е най-долу на социалната стълбица във Франция.

Разбира се и на Запад има "свещени крави", пише Грийнуолд. Само че са други, например отношението към евреите, Холокоста, чернокожите. Но как се отнася към тези истински "свещени крави" абсолютно безкомпромисният и надминаващ всички "Шарли ебдо"?

Преди няколко години синът на тогавашния президент на Франция Никола Саркози се ожени за Джесика Себон-Дарти, наследничка на голямо богатство и потомък на еврейска фамилия.

Сатирикът Морис Сине, който пише и рисува за "Шарли ебдо", коментира, че скоро синът на Саркози ще приеме юдаизма. "Този млад човек ще постигне много в живота!", завършва статията му. Когато се появяват протести, че това изявление е антисемитско (така казал например изтъкнатият философ Бернар-Анри Леви) тогавашният главен редактор на "Шарли ебдо" Филип Вал поисква от сатирика да се извини публично. "По-скоро ще си откъсна топките", отговаря Сине и бива изхвърлен от списанието.

Значи може по най-вулгарен начин да издевателстваш над Мохамед, а не може да вземаш на подбив евреите. И между другото: Морис Сине подава жалба в съда, че е уволнен незаконно и печели делото, като получава от "Шарли ебдо" 40 хиляди евро обезщетение.

Грийнуолд заключава: "Всъщност ако един сатирик, специализирал се в антисемитски или расистки светотатства, бъде убит заради своите рисунки, тогава няма да има масови призиви демонстративно да бъдат публикувани неговите творби, и не би имало гласове на солидарност с убития в името на свободата на словото".

(БТА)