Нападенията над лекари - отворена рана за българи и роми

Когато българската лекарка Ирена Маринова пристигна с линейката в дома на бременна ромка през ноември, тя е била пребита от двама мъже, които я обвинили, че закъсняла, пише в свой материал агенция Ройтерс.

Правителството обвинява ромите за 175 такива нападения над медици от миналата година. През декември беше лансирана идеята линейките да не пътуват до райони, където преди това са извършвани нападения над екипите, освен ако не може да се гарантира безопасността на медиците. Идеята породи напрежение сред обществото, а проблемът се оказа ново предизвикателство пред усилията на Европа за интегриране на най-голямото етническо малцинство.

„Работя като лекар от 17 години и такова нещо не ми се е случвало“, разказва Маринова в болницата в Ботевград, намиращ се на около 40 км от столицата София. „Много неща трябва да се променят. Ромите усещат безнаказаност и затова правят така“, допълва тя.

България е дом на ромска общност, част от общо 6 млн. роми в цяла Европа. Както в другите държави на ЕС, мнозинството от тях живеят в периферията на обществото, страдат от дискриминация и се борят да получат работа.

Европейският съюз харчи милиони евро за проекти по интеграция, но идеите на българския здравен министър Петър Москов и твърдението му, че който е избрал да се държи като скот, ще бъде третиран като такъв, доведоха до възмущение.

Депутатите от опозицията се разтревожиха и заплашиха с вот на недоверие срещу правителството, ако Москов не подаде оставка.

„Заявеното от Москов е груба проява на неразбиране на принципа на правовата държава, пробужда и расова омраза“, смята ръководителят на Българския хелзинкски комитет за правата на човека Красимир Кънев.

Ограничаването на спешното лечение в някои ромски райони, както предложи Москов, би изострило конфликта между ромите и другите етнически общности в страната.

Почти 40% от ромите не са здравно осигурени, а продължителността на живота им е с близо 10 години по-малка от тази на българите, сочи статистиката на Световната здравна организация.

Картината е също толкова мрачна в голяма част от Централна и Източна Европа, където са концентрирани по-голямата част от ромите в Европа. В Румъния например 9 от 10 роми живеят в тежки материални лишения, а само една трета от ромските деца ще са все още ученици, когато навършат 16-годишна възраст. В Сърбия пък има постоянни нападения срещу роми от крайнодесни групи. Продължителността на живота на ромите е около 63 г., което е с 12 години по-малко от този на сърбите.

„Много от тях водят достоен живот и не създават проблеми в обществото. Но тези роми в България, както и в другите държави в Европа, остават невидими, а медиите се фокусират само върху най-бедната част от ромската общност и тези, които извършват престъпления“, каза Лидия Макавеева, председател на НПО, занимаваща се с проблемите на роми.

Много българи подкрепиха Москов. Медиците организираха шествие, на което излязоха с трансперанти. Такива имаше и на самите линейки. Лекарите заплашиха с колективни оставки, ако Москов се оттегли от поста си. „Не лъжем, бият ни и ни обиждат“, обясниха лекарите.

Москов отхвърли призивите за оставка, като ги определи за опит за дестабилизиране на правителството, което е в началото на мандата си. Популярността му расте. Според агенция Галъп от 13% през декември днес тя е 27%.

Независимо от това Москов се извини и се срещна с представители на ромските общности, за да разговаря с тях. В изявление за Ройтерс здравният министър заяви, че не е имало нови нападения над лекарски екипи от роми.

„Извиних се и мога да го направя пак“, заяви Москов. Това беше повторено и от премиера Бойко Борисов. „Те са наши братя и сестри и няма за какво да се притесняват“, обясни той.

Саша, жена от ромски произход, гледа тригодишния си син в село Врачеш с население около 4000 души. Твърди, че лекарите бързо стигат до селото. „Да, инциденти се случват и това не е хубаво, но не разбирам защо разделят роми и българи. Кой се нуждае от тази дискриминация“, пита се тя.

„Ние сме хора, които живеят заедно в тази страна, и всички се нуждаем от Спешна помощ. Животът е тежък, много хора са без работа, но не се оплакваме“, завършва тя.