Лукашенко иска да се сдобри с ЕС покрай срещата в Минск

Лидерът на Беларус все още се води за най-големия парий в Европа. Но той явно желае да се възползва от срещата на върха в Минск, за да повиши популярността си в страната и да се сдобри с ЕС, пише Андрю Ретман, от EUobserver.

Последният лидер от ЕС, посетил Минск, бе италианският премиер Силвио Берлускони през 2009 г., който тогава подписа споразумения в областта на оръжията и енергетиката. Последните важни европейски персони, пристигнали в Минск, бяха външните министри на Германия и Полша през 2010 г., които дойдоха с предложение за помощ в размер на 3 млрд. евро в замяна на реформи.

След това, на 19 декември същата година, след едни фалшифицирани избори, силите за сигурност биха протестиращи по улиците и хвърлиха опозиционни лидери в затвора. ЕС отвърна с разширяване на "черния списък".

Понастоящем на 201 (беларуски) физически лица и 18 юридически са наложени визови забрани и замразяване на авоарите. Самият Александър Лукашенко - президентът на Беларус, е персона нон грата от 2006 г. (с кратък промеждутък между 2008 и 2010 г.)

За сравнение, заради войната на Русия срещу Украйна в "черните списъци" са включени 132 персони и 28 организации. Руският президент Владимир Путин не е сред тях.

Но вчера беларуските държавни медии показаха как Лукашенко поздравява германския канцлер Ангела Меркел в своя дворец с букет цветя.Той посрещна също френския президент Франсоа Оланд и лидерите на Украйна и Русия и позира с гостите си за снимка за спомен. Едно от водещите съобщения по неговата телевизия гласеше: "Посещението на ключови лидери на европейски страни е победа за беларуската дипломация".

Срещата на върха в Минск за украинския конфликт стана преди беларуските президентски избори, насрочени за ноември. Но тези избори и регионалният контекст, в който те се провеждат, са различни в сравнение с положението преди пет години.

НОВ КОНТЕКСТ

Опозицията е по-фрагментирана и деморализирана. Някои дори твърдят, че е по-добре Лукашенко да спечели, защото започването на преход в този момент би отворило вратата за руско влияние. Отношенията на Лукашенко с Путин са в доста ниска точка.

Беларуският лидер отказа да признае анексирането на Крим, говори в подкрепа на териториалната цялост на Украйна и отказа да се присъедини към руската забрана за внос на храни от ЕС. Той също така развива връзки с прозападното правителство в Киев и със САЩ.

Дали това е само маневра с цел изнудване, за да получи повече руски субсидии е трудно да се каже. Но Минск е разтревожен, че неоимпериализмът на Путин може да доведе до сценарий от украински тип в Беларус, където живее голямо рускоезично малцинство.

Лукашенко направи чистка на проруските елементи в номенклатурата си. Той прокара закон, според който изпращането на "въоръжени групи, нередовни въоръжени сили, (или) групи от наемници" в Беларус - т.нар. "зелени човечета" на Путин - ще се смята за акт на война. Той обаче си затваря очите за беларуските националисти, които отидоха да се бият на страната на украинците в Източна Украйна, където могат да се сдобият с оръжия и да натрупат боен опит.

В същото време икономическата криза в Беларус променя сметките му. "Миналата неделя Лукашенко поиска от Путин 2,5 млрд. долара в замяна на своята лоялност", каза пред EUobserver беларуският дисидент Андрей Абозау, който живее в Естония.

"В един момент може да се окаже по-удачно той да бъде отстранен, вместо да бъде "подхранван" (със субсидии). Лукашенко е загрижен не за защита на суверенитета на Беларус, а за да се задържи на власт и да получава парите, необходими за целта и за запазване на системата от протекции, която е изградил", добави Абозау.

НИЩО В ЗАМЯНА

От канцеларията на Меркел заявиха в понеделник, че Лукашенко не трябва да очаква нищо в замяна на домакинството на срещата за Украйна. Нейният говорител Щефен Зайберт каза, че няма промяна в позицията на правителството спрямо Беларус. "Ние сме благодарни (за провеждането на срещата на върха) и съм уверен, че той ще посрещне по най-добрия начин гостите си".

Зайберт добави, че "Беларус е голяма важна страна в средата на Европа" и ако тя възприеме ценностите на ЕС, "тогава, мисля, всичко е възможно". Но той подчерта: "Няма връзка между ролята на Беларус като домакин на Минските преговори, от една страна, и някакви отстъпки към Беларус в двустранните й отношения с Германия или Европейския съюз, от друга."

Европейски дипломат, пожелал анонимност, който се занимава с Беларус, не беше толкова категоричен.

НЕЩО В ЗАМЯНА

"Имахме известни дискусии, че трябва да възнаградим Беларус за позицията й спрямо (конфликта в) Украйна, и за това, че тя освободи някои политически затворници", каза той. Дипломатът отбеляза, че ЕС неотдавна е извадил от "черния списък" неколцина беларуски официални лица и е решил да не добавя нови имена в него.

Той каза още, че страните от ЕС се опитват "да облекчат достъпа на беларуското правителство до финансовите пазари на ЕС, за да може то да заема пари за посрещане на нуждите си и да не зависи толкова много на един източник (Русия). Ние изпращаме послания до европейските компании, че ако установяват контакти, няма да бъдат наказвани съгласно санкционния режим".

Абозау смята, че тестът ще бъде през май в Рига, когато Латвия ще бъде домакин на лидерите на ЕС и на бившите съветски републики на срещата на върха на т.нар. Източно партньорство.

"Лукашенко иска да бъде поканен, но да не отиде, за да покаже на Москва, че Западът отново го подкрепя", каза той.

Неназованият дипломат от ЕС отбеляза, че за да получи покана, той ще трябва най-малко да освободи всички останали политически затворници. След което обаче добави, че "крайното решение ще бъде на Латвия и аз не съм сигурен, че домакините ще искат да поемат риска, ако (Лукашенко) присъства, цялото събитие да мине под знака на "последния диктатор в Европа".

Един бивш държавен секретар на САЩ даде този прякор на Лукашенко през 2005 г. и оттогава той му се лепна.

/БТА/