Лесно е да стреляш, трудното е след това да живееш

Кръвопролитието на Майдана на 20 февруари 2014 г. сложи точка на мирните протести срещу политиката на Виктор Янукович, който скоро след тези събития избяга от страната.

Жертви в този ден станаха над 50 демонстранти и трима бойци от спецчастите. Но защо протестите прераснаха във въоръжени сблъсъци?

Лидерите на Майдана винаги са отричали евентуална своя причастност към тази трагедия. Но един човек разказа пред руската редакция на Би Би Си малко по-различна история.

В ранната утрин на 20 февруари зоните на влияние на Майдана са разделени: спецчастите контролираха едната част от площада, демонстрантите – другата част.

Противопоставянето продължаваше вече два месеца. В този ден обаче събитията се развиха стремително и имаха трагичен обрат. В края на деня 50 души бяха убити. Повечето от тях бяха застреляни от спецчастите точно в центъра на Киев.

Москва нарича събитията от 20 февруари въоръжен метеж и ги използва, за да оправдае анексирането на Крим и да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна.

Лидерите на протестите /някои от тях в момента заемат водещи постове в Киев/ настояват, че цялата отговорност за смъртта на хората носят силите за сигурност, действали от името на предишното правителство.

Година по-късно свидетели започват да представят малко по-различна картина.

„Не стрелях, за да убивам“

„В никакъв случай не съм стрелял, за да убивам“ - казва млад украинец, когото ще наречем Сергей. Той разказа, че е заемал огнева позиция в сградата на Киевската консерватория, намираща се в югозападния край на площада.

„Стрелях надолу. Стараех се де стрелям в краката – казва той. - Естествено, можех да уцеля в ръката или още някъде. Но със сигурност не за да убивам“.

Сергей разказа, че месец преди 20 февруари е бил редови защитник на Майдана. Той смята, че точно неговият огън по бойците от спецчастите, заемащи позиции на площада и на покрива на търговския център „Глобус“, ги е принудил да отстъпят.

Престрелки започнаха два дни по-рано – на 18 февруари. Срядата - 19 февруари, беше по-спокойна, но вечерта по думите на Сергей той се срещнал с човек, който му предложил да избира от две пушки: ловна пушка 12-и калибър и „Сайга“ - също ловна пушка, но скорострелна.

Той избрал „Сайга“-та и по думите отнесъл пушката в секретен склад в сградата на централната поща, на метри от консерваторията.

Когато демонстрантите започнали да изтласкват спецчастите, заемащи позиции до хотел „Украйна“, по тях започнали да стрелят отстъпващите по Институтска улица бойци, както и снайперисти от покривите на съседните сгради.

Убити са над 50 души. Това беше най-големият брой жертви за цялото време на противопоставянето на Майдана.

Как се развиха събитията на 20 февруари сутринта

Сергей разказва, че в ранната утрин на 20 февруари, когато започнала стрелбата, той бил отведен в сградата на консерваторията, откъдето още от 7 часа сутринта в продължение на 20 минути стрелял по спецчастите. Заедно с него стрелял още един човек.

Неговият разказ частично се потвърждава и от други свидетели. В онази утрин командирът на намиращите се на площада бойци от спецчастите се обадил на Андрей Шевченко – депутат от Върховната рада от блока на Юлия Тимошенко.

„Обажда ми се и ми казва: „Андрей, някой стреля по моите момчета“. И каза, че са стреляли от консерваторията. „Това е на втория етаж, там има оръжие, моля те, направи нещо, защото нещата са много зле“, раказва Шевченко.

Той се свързал с лидера на отрядите за самоотбрана на Майдана Андрей Парубий.

Парубий си спомня, че бил изпратил най-добрите хора да прочистят сградата на консерваторията и да определят дали там има огневи точки.

Междувременно командирът на спецчастите продължил да звъни на Шевченко. С всяко следващо обаждане той изпадал във все по-голяма паника: „Трима мои хора са ранени.... Имам петима души ранени... Имам един убит...“.

В един момент той казал: „Отстъпвам“. И добавил: „Андрей, не знам какво ще се случи по-нататък“.

„Но аз – продължава Шевченко. - ясно осъзнавах, че сега ще се случи нещо страшно“.

Андрей Парубий, който сега е първи заместник председател на Върховната рада, казва, че неговите хора не открили стрелци в сградата на консерваторията.

Фотокореспондент обаче, който успял да се промъкне в сградата малко след 8 часа сутринта, успял да заснеме трима души с огнестрелно оръжие в ръце, макар и да не ги е виждал да стрелят.

Разказът на Сергей също се различава от думите на Парубий.

„В един момент изтичаха към мен. Точно презареждах. Един от тях ме настъпи с крак и каза: „Всичко е нормално, с теб искат да си поговорят. Хайде, приключвай“, разказва Сергей.

Той смята, че хората, които му наредили да спре да стреля, са били хора на Парубий, макар че по лице не ги разпознал. След това го откарали с кола извън града и го оставили да се прибира както може у дома.

До онзи момент трима бойци от спецчастите вече са убити и започна масовото клане на демонстранти.

Официалното разследване се концентрира върху това, което се случи по-късно, след като спецчастите започнаха да отстъпват от площада. От видеоматериалите ясно се вижда как бойците, отстъпвайки, стрелят по демонстрантите.

В резултат бяха арестувани само трима бойци от спецчастите. От тях в ареста остават двама – младши офицери от подразделението. Техният командир Дмитрий Садовник беше освободен под гаранция и изчезна в неизвестна посока.

Тримата са обвинени в убийството на 39 души. Но броят на загиналите демонстранти е над 50. Освен това трима милиционери починаха от получените рани.

Смъртта на част от жертвите явно е била резултат на снайперистки огън. Снайперистите вероятно са стреляли от горните етажи или от покривите на най-високите сгради около площада.

Адвокати на семейства на загиналите, както и редица източници от генералната прокуратура, разказаха пред Би Би Си, че щом делото засегне изясняване на обстоятелствата около смъртта на хората, починали не от ръцете на спецчастите, следствието започва да буксува.

„По времето на Янукович прокуратурата, милицията и съдът представляваха един Бермудски триъгълник – казва Андрей Шевченко. - Всички знаеха, че те си сътрудничат, покриват се един друг, точно това беше в основата на масовата корупция, поразила страната. Тези връзки съществуват и днес“.

Във вторник, 10 февруари от поста си беше отстранен генералният прокурор на Украйна Виталий Ярема, включително и заради критики по повод провеждането на това разследване.

Теории за заговори

Междувременно процъфтяват теориите за заговори.

„Убеден съм, че на 20-и стрелбата се водеше от пристигнали от Русия снайперисти, които са получавали заповеди също от Русия“, смята бившият комендант на Майдана Андрей Парубий.

„Една от задачите им – продължава той – е било организирането на кървава баня на Майдана“.

В това вярват мнозина украинци. В Русия са убедени в точно обратното: въстанието на Майдана е било заговор на Запада, метеж, инспириран от ЦРУ и насочен към това Украйна да бъде откъсната от сферата на влияние на Москва.

Нито една от страните не е в състояние да представи убедителни доказателства в подкрепа на своята теория.

Лидерите на Майдана винаги са казвали, че са правили всичко зависещо от тях, за да не допуснат оръжие на площада.

„Знаехме, че нашата мощ не е в грубата сила – казва Шевченко. - И че ще изгубим, ако започнем да стреляме“.

Парубий пък допуска, че някой от участниците в Майдана може да е внесъл оръжие на площада в отговор на насилието от страна на правоохранителните органи през дните преди 20 февруари.

„Чух, че след първите изстрели на 18 февруари на Майдана са се появили момчета с ловни пушки. Казаха ми, че някои от тях са били родители или роднини на убитите на 18 февруари. Така че допускам, че на Майдана може да е имало хора с ловни пушки. И когато снайперистите започнаха да убиват нашите момчета, си мисля, че тези, които са имали пушки, са стреляли в отговор“, казва той.

„Лоши сънища, предчувствия“

Историята на Сергей обаче и тук се различава. Той твърди, че той е бил рекрутиран за стрелец още в края на януари. Сергей, който бил служил в армията, не посочи името на вербувалия го човек, като каза само, че това е бил офицер от запаса.

„Излязох да пуша през нощта и двамата разговаряхме. Той ме взе под крилото си. С нещо съм му харесал. Офицерите са като психолози, те веднага виждат кой може. Той ме държеше близо до себе си“ - така Сергей описва първия си контакт с неназования офицер.

Офицерът убедил Сергей да не влиза в „Десен сектор“. „Твоето време ще дойде“, обещал той.

И какво по-нататък? Започнал ли е този човек психологически да подготвя Сергей да вземе оръжие в ръце?

„Не да сме разработвали някакъв план – спомня си той. - Но в личните разговори той естествено по малко ме подготвяше“.

Така и не знаем кой е бил този човек, рекрутирал Сергей. Не знаем и дали той е бил част от някоя от известните групи, или движения на Майдана.
Също както не знаем кой първи стреля на 20 февруари. В този ден в Киев загинаха над 50 защитници на Майдана и трима бойци от спецчастите.

Що се отнася до теориите за заговори, е възможно Сергей наистина да е бил манипулиран, да е бил използван като пешка в голямата игра. Той обаче вижда тези събития по друг начин. Казва, че е бил обикновен демонстрант, който взел оръжие за самоотбрана.

„Не исках да стрелям или да убивам. Но ситуацията беше такава. Изобщо не се чувствам герой. Напротив – спя лошо. Имам лоши сънища, предчувствия. Постоянно сънувам война. Опитвам се да се контролирам, но психиката ми става някак си нервна. Да стреляш е лесно. Трудно е да живееш след това. В това е проблемът. Но родината си трябва да защитаваш“, казва Сергей.