Моделът "Груевски" е заплаха за България

Събитията в Македония пряко касаят и нашата държава. Ще има ли последствия от напрежението в Куманово? Политически кризисен PR ли бе то или наистина сме седнали върху буре с барут? Как се отразяват размириците при съседите на България и отдалечава ли се Македония от европейския път? По всички тези въпроси потърсихме мнението на евродепутата и заместник-председател на "ВМРО – Българско национално движение" Ангел Джамбазки.

Каква е вашата прогноза след напрежението в Куманово, докъде ще доведе то?

По тази тема все повече и повече изплуват подозренията, че полицейската операция в Куманово не е била срещу някаква група въоръжени мъже от Косово, а като спасителен пояс за правителството, което бе притиснато от абсолютно резонни протести. Явно се е търсил начинът да бъде отклонено вниманието на хората, да бъде насочено в друга посока. Тези хора, които бяха в Куманово, поне по информациите, които обаче не са потвърдени, са хората, които през 2001 г. не застанаха зад Охридския рамков мирен договор.

Това са така наречените командири Соколи, Бега, Малишева и др. Тези хора обаче до последния момент са били в контакт с Али Ахмети, който е партньор на управляващите. Така че там не става дума за нападение, а за кризисен PR на властта да избегне разрастването на протестите. Дори в момента излиза за операция "Малката война" - в рамките на един ден да се случи нещо, което да отвлече вниманието.

Към момента етническо напрежение в Македония няма. То не е днешно, то е утрешно. Защото албанците превземат лека-полека всяка община по примера на Тетово, Гостивар и др. Вървят от запад на изток, факт е, че се случва.

В същото време бяха намесени и претенции на България към Македония?

Нас ни намеси външното министерство на Русия, но цялата история потвърждава максимата: "Гузен негонен бяга", защото политиката на Русия след 1912 г. е била - или създаване на фалшива македонска нация, или разделянето на Македония между Сърбия и Гърция по линията север-юг, а не изток-запад. Ако забелязвате двете държави, които подкрепят най-много Русия в геополитически смисъл, са именно Сърбия и Гърция. Тази дружба не е от вчера, тя е от 1912 г., поне за нас.

Поне отстрани изглежда, че ЕС не предприема някакви ходове. Виждаме предимно совалки на политици в региона, извън съюза?

В Европейския парламент няма много лостове, може само да се говори за тази държава, тъй като тя не е член на Евросъюза. В момента Македония е държава, която е много по-далеч от ЕС от времето, когато започнаха разговорите за присъединяването й. В момента в Македония няма демокрация, има тежка диктатура. Няма свобода на словото, има затворени ваши колеги и политици заради това, че са опозиция. Изградена е някаква малка диктатурка, имаше един човек, който не беше забелязан - това е Никола Груевски. Просто на фона на големите регионални проблеми, на фона на събитията в Украйна и Северна Африка, никой не разбра какво се случи. А резултатът е, че Македония се отдалечи рязко от ЕС.

А Вие самият как я виждате като държава в близко бъдеще?

Ако продължи с това управление, ако продължи моделът "Груевски", тя няма бъдеще и това само по себе си е заплаха за нашата национална сигурност. Това, което трябва да се случи, е да се предоговорят условията на обществения договор в Македония. Да бъде призната българската общност като равнопоставен партньор. Ние само по документи имаме над 100 000 лица с възстановено българско гражданство. А от милион и половина население това е сериозен процент. Още повече, че 1/3 пък са с албански произход и самосъзнание и да си кажем истината - много-много не милеят за тази държава.

Какъв е нашият интерес?

Нашият интерес е подкрепа за териториалната цялост, категорично. И натиск към тяхното правителство да признае ролята на българите, да ги включи в управлението, защото българската общност може да бъде стабилизиращ фактор. Но трябва да бъде легитимно призната, а не отхвърляна. Забелязах парадокс - на митинга на бившите комунисти имаше български знамена. На митинга на партия, която продължава да не се срамува да се нарича ВМРО, имаше сръбски флагове. Това е исторически парадокс, който не може да бъде подминат с лека ръка. Няма как на митинг на ВМРО да се веят сръбски знамена.

Как оценявате действията на българските власти по темата "Македония"?

Към днешна дата поведението на външния ни министър и премиера ги оценявам като грамотни и добри. Даниел Митов има познания по темата, министър-председателят също следва национално-отговорната политика, посланикът ни в Македония също е изключително в час. Така че към този момент нашата държава се държи на нивото, на което трябва да е. За разлика от предишни случаи преди години, когато сме ставали свидетели на чудовищни глупости. Редно е да се каже, че позицията ни е правилна и не е необходимо да се прави нещо повече, защото ще предизвикат обратна реакция.

Върви ли към изолация Македония? 

Македония е на път да излезе от нивото, което е предподготовка за започване на членство и да отиде в досие "Външни работи". Което е голяма стъпка назад - това досие означава държави извън този континент.

Как би повлияло това за България?

Ако Македония се отдалечава от ЕС, това означава несигурност, липса на перспектива. Това, което трябва да направи т.нар. техен политически елит, е да разбере, че трябва да престане да играе на криеница с ЕС. От години демонстрират някакъв балкански тарикатлък. Казва им се какво трябва да направят, те въртят игрички. Благодарение на българските депутати в Европейския парламент успяхме в текста да вкараме изреченеието, че "задължава властта в Македония да спазват правата и интересите на всички свои граждани, включително и тези с българско самосъзнание". Това беше пробив, защото за първи път официално ставаше въпрос за нашата общност там.

И те казват - да, ще ги пазим, ама не сега. Сега имаме избори, сега имаме проблеми, днес избираме президент, утре избираме парламент, вдругиден избираме председател на домсъвета... Един вид после, сега не е политически коректно. Гледат само как да ги отложат във времето. Тяхната тактика е подобна на тази на тарикатлъка от битака от началото на 90-те години и искат да покажат, че нямат проблеми с България.

Един вид - дайте да започнем преговори за членство, пък после ще видим. Т.е. искат да започнат преговори, без да са направили няколко много важни промени - да спрат езика на омразата към България и към своите граждани с българско самосъзнание, да спрат фалшификациите на общата ни история, изрично да гарантират правата на българите да използват българския книжовен език... Изобщо всички тези неща те не искат да ги направят и лъжат ЕС, че нямат подобни проблеми с нашата страна. Хубавото е, че виждам подкрепа в позицията на външния министър - да, ние помагаме и искаме добросъседство, но искаме ясно да бъдат разписани тези противоречия. С подпис отдолу, а не да си правим номера и да отлагаме за утре, след седмица, месец или година.