Заради агресивния тон Русия губи своите съседи

Протестите в Армения, започнали на 19 юни и наричани вече арменски Майдан, ще станат тест за готовността на елитите в Русия да тръгнат по цивилизован път и да избегнат изостряне на отношенията с тази страна, пише Независимая газета.

Агресивната външна риторика се мотивира единствено с грижа за руския свят. Нещо не ти допада присъединяването на Крим? Значи си против руския свят! Смяташ, че подкрепата за всевъзможни сепаратисти в постсъветското пространство дестабилизира региона, че е в разрез с принципите на добросъседство и поетите международни ангажименти? Тогава със сигурност си враг на руския свят.

Нищо че според последната анкета на ВЦИОМ, над 70 на сто от хората в Русия нямат и представа какво значение се влага в тези думи. Натрапваната проста формула "Русия-Путин-руският свят" не изисква да си вещ в терминологията, та нали всичко е очевидно: ако си за Русия, значи си за Путин, а щом си за Путин, ти автоматично си и "за" всички негови проекти, включително руския свят.

В днешната интерпретация руският свят е политически проект, нищо друго. И всички народи, които съдбата е свързала с него, за идеолозите на проекта са просто обекти без никаква субектност, без право, нито воля да вървят по собствен път. Затова се обяснява с чужди интриги нежеланието на съседните страни да се интегрират с Русия. Сиреч именно абстрактният Запад, а не провалът на Русия в опита да построи що-годе примамлив и действащ модел за развитие е виновен за избора на Грузия, Молдова и Украйна да се интегрират в западните институции, макар и в далечна перспектива.

Нарасналото положително отношение към ЕС в Беларус - по данни на Кентския университет, от 48 на сто през 2008 на 55 процента през 2013 г., явно също може да се тълкува през призмата на конфронтация между два проекта. Вместо да се отчете, че единият е изсмукан от пръста на колониалното минало.

Съответно всички дебати по руската телевизия за конфликтите и промените в политическия курс на съседни страни се въртят около противопоставянето по оста Русия-Запада, а украинците или грузинците изглеждат само като обекти на "голямата игра". Тази стратегия се хареса на вътрешния потребител, защото омаловажава собствените ни провали и грешки. Половината хора в Русия например смятат, че причина за грузинско-руската война от 2008 г. е било желанието на САЩ да разшири влиянието си в страните около федерацията. А според 54 на сто от жителите на Русия, украинците са излезли на Майдана, повлияни от Запада. И се забравя напълно, че ние също искахме да станем част от Запада през 90-те.

Завишените ни очаквания се подклаждаха от постимперския синдром; заради него не можахме адекватно да преценим новия статут на някогашната свръхдържава и да се примирим. По обективни причини фантомните постимперски болки не добиха такава сила в Грузия и в Украйна – и обществото там взе да схваща, че е необходимо да изживее трудни и дълги реформи, преди да се интегрира в ЕС или в НАТО.

Нека обаче да разграничим проекта за руски свят с неговата политическа съставка от рускоезичния свят, който безспорно съществува, главно в пространството на бившия Съюз, и наброява към 35 милиона души. Украинците, владеещи руски наравно с украинския, са част от този свят - но никога не ще пожелаят да станат част от руския свят в кавички. И ако погледнем трезво на ситуацията, ще видим, че през последните години руският свят само е спомагал да се свие реалното рускоезично пространство.

Първо ще посочим за пример Грузия, страна, в която руският си остава втори език също като в Украйна. До няколко десетки години обаче поколенията ще се сменят и руският ще бъде сменен от английския. Кой ще е виновен? Глобализацията и наложителното общуване с цял свят на уеднаквен английски? Това със сигурност не е направило руския по-популярен, но не би попречило младите грузинци да го учат като втори чужд език. Все пак имаме огромен общ културен пласт, интересът към който не би изчезнал безследно. И още не е изчезнал. Но както разказва със съжаление мой познат от Грузия, по-малкият му брат вече не би могъл да чете Толстой или Пушкин в оригинал. Хората ще ги четат на грузински или на английски.

Далеч по-важни са други две причини, директно лишили младото поколение в Грузия от мотивация да учи руски. Първата има психологически аспект и произтича пряко от събитията през август 2008 г. Как да учиш езика на онзи, заради когото страната ти е орязана с 20 на сто от площта й? Нищо чудно, че от 2011 г. руският вече не е задължителен учебен предмет в страната, а паралелките с преподаване на руски в смесените училища са намалени двойно. Чудното е как не са го направили още тогава, веднага след 2008 г.

Втората причина е по-прагматична. Русия изобщо не отмени въведения навремето визов режим с Грузия; на практика няма начин грузинците да получават руски визи. Това се отразява и на бизнес контактите, и на възможността свободно да влезеш в страната с туристическа цел. А щом няма как да използваш един език, какъв е смисълът да губиш време, за да го учиш?

Друг пример, сочещ как реално се свива пространството на руския език, е руският свят, натрапван на Украйна. За повечето рускоезични украинци днес Русия е страната, окупирала част от земите им, страната, която не зачита техния избор, страната, подкрепяща проекта "Новорусия", който дестабилизира източната част от държавата им. Поколения нови украинци няма да помнят годините на мирно съвместно съществуване - в очите им руският ще е само език на агресора и неизбежно ще ги отблъсква психологически.

Напредващото смаляване на руския свят може да бъде спряно само с промени в отношението към страните, зависели някога изцяло от волята на Москва. Признанието, че те имат право да избират собствен път за развитие, съчетано с готовност да се градят отношения на равни начала, а не между "младши и старши" партньори, би дало на руския свят единствения шанс да не стане в далечно бъдеще заложник на руските граници.

(БТА)