Банята в Овча купел – една руина вместо жива вода

2 / 9

Някогашната баня в Овча купел е поредното доказателство, че София има две лица. Едното се отразява в трескавия градеж на бляскавото й бъдеще, другото е свело поглед пред уникалното й минало, което изчезва тухла по тухла.

Банята, сгушена между дърветата близо до стадион "Славия", е от онези сгради, които са душата и сърцето на града ни. А се рони като стара мазилка.

Същата е съдбата и на банята в Банкя. И на онази в Горна Баня. Както и на уникалната сграда на някогашната Захарна фабрика… Все красавици на София, които си отиват.

А банята в Овча купел не е просто красива сграда. Тя има история, която прескача отвъд столичния квартал, отвъд София, отвъд дори и България. Защото през миналия век Банята е била национален балнеоложки център. И не само. Тя е била място, където са идвали хора от чужбина, защото водата, която бликала там (и която все още блика!), е уникално лечебна.

"Спомням си, че тук пристигна едно семейство от Италия. Детето им страдаше от церебрална парализа, дойде с инвалидна количка", разказва ни жена, която живее в района и прекарва неделите в разходки около рушащата се сграда. Семейството от Италия наело къща в квартала и водело детето си в минералните води на Банята. След три години то хвърлило количката и проходило. "Това се случи пред очите ми", уверява жената.

Хората в парка пред банята разказват историята на лековитата вода, която се предава от уста на уста сред местните. Тя бликнала след едно земетресение в началото на миналия век. Струята й първо била над 50 метра, а после спаднала до 10 метра.

В началото никой не знаел за лековитите й свойства, там стопаните водели животните си на водопой. Случило се обаче болни животни да се излекуват и истината излязла наяве.

Банята е построена през 1933 година, а от около 20 години е затворена и се руши. Не само архитектурата й отвън говори за нейното великолепие. "Работила съм вътре, знаете ли какви плочки, какви уреди имаше…", казва друга жена. Тя допълва с огорчение, че сега всичко е разграбено.

От счупените и потънали в паяжини прозорци се виждат остатъци от славното минало – големи басейни и просторни салони.

Според местните сградата се води на Здравното министерство. Разказват, че преди време им казали, че който иска, може да получи половината от Банята, ако се наеме с възстановяването й. "Кой ще го направи, знаете ли колко ще струва ремонта? Поне 4-5 милиона", изчислява мъж от квартала.

Той прогнозира и че дори и да се намери частник, който да вложи такива пари в реконструкцията, сигурно тя ще му излезе толкова, че ще иска по 500 лева за билет за баня.

И все пак – не може да няма начин.

Дали пък да имаш такава лечебна вода, прочута в цял свят, не е равносилно на злато? И дали възстановяването на минералните бани и в частност на тази в Овча купел не трябва да се превърне в национална кауза?

Тема за размисъл, която едва ли ще присъства в предизборните полемики за местния вот...