Неделни шпаги: Ще стигнем ли до медал на Евроволей?

Момчетата на Пламен Константинов останаха единствения отбор в колективните спортове, който продължава да носи радост на феновете и да играят пред пълна зала. Започнахме европейското първенство по волейбол с феноменална победа над Германия и когато очаквахме да сторим същото и с Чехия стигнахме до трудна победа след тайбрек. Постоянството винаги ни е била ахилесова пета и както можем да победим най-добрите, така губим точки от аутсайдерите. Ще стигнем ли до медал на това първенство или отново ще се препънем в последния момент? В "Неделни шпаги" мнения кръстосват Красимир Ангелов и Александър Попов.

Дойде моментът лъвовете да изригнат, Красимир Ангелов, Dnes.bg

Дългото чакане свърши – от петък България е домакин на европейското първенство по волейбол (заедно с Италия) и надеждите за добро представяне на най-обичания национален отбор в последните години отново са живи. Момчетата на Пламен Константинов за пореден път напълниха "Арена Армеец", а очакванията на всички са поне за медал.

Всъщност, в последните години България като че ли е орисана за четвъртото място в големите надпревари. И все нещо малко не ни достига, за да играем финал. Но пък какъв по-добър момент от домакинството на едно подобно голямо първенство, за да успеем да счупим този карък?

Макар и със сериозни проблеми, породени от контузиите на Цветан Соколов и Тодор Скримов, Пламен Константинов разполага с достатъчно добри и опитни волейболисти на световно ниво, за да успее да постигне поставената цел. А и за да покаже, че България може да има повече претенции за добро представяне на олимпиадата в Рио догодина, където всъщност все още не сме се класирали.

А този отбор може да го направи! Каращия втора спортна младост Владо Николов се представя на чудесно ниво, въпреки своите 38 години, а около мрежата разполагаме с отлични центрове като Ники Николов, Теодор Теодоров и Виктор Йосифов. Достатъчно разнообразие имаме и при разпределителите, където са опитния Андрей Жеков, заедно с Георги Братоев и Любомир Агонцев. Тодор Алексиев и Ники Пенчев пък изглеждат фаворитите за поста на посрещачите, където разполагаме още с Мирослав Градинаров и Станислав Петков.

И разбира се последният, но не и по значение, фактор за успехите е и публиката в "Арена Армеец". В първите 2 мача тя показа как се подкрепя отбора, а със сигурност в едни по-решителни срещи през следващата седмица атмосферата ще бъде още по-нажежена, защото там вече няма да има право на грешки. Така че ако още не сте си купили билети за залата – не пропускайте да го направите, ако имате възможност.  Защото дойде моментът лъвовете да изригнат!

Орисани сме за местата без медали, Александър Попов, Dnes.bg

Може би заради домакинството ни на европейското първенство отново настава някаква патриотична истерия как "ще мачкаме всичко и на финал". Волейболният ни национален отбор много пъти ни е карал да се гордеем с него, но нека не натоварваме излишно момчетата. Ако лайтмотивът ни е "Злато или нищо" май ще си останем с нищото. И за това си има обективни причини.

Казийски дори не заслужава да се споменава, той направи избора си отдавна. Другата ни голяма звезда Цветан Соколов е аут заради контузия, не се възстанови и един от най-проспериращите ни играчи - Тодор Скримов.

Ще разчитаме на всеотдайния посрещач Теди Салпаров, но за всички е видно, че той е далеч от най-добрите си години. Основна фигура ще бъде Владо Николов, което е доста неприемливо. Защото е на 38 години и фактът, че е в националния показва, че няма качествен заместник на диагонала. Другият ни важен играч е Тодор Алексиев. Но ако се разчита на него е риск. Той е доказал, че само може да спечели мач, но и сам да го провали.

На най-важният пост - разпределител, разполагаме с цели трима играчи. Но Андрей Жеков, Георги Братоев и Агонцев също не са от най-постоянните играчи.

От всичко дотук излиза, че ще борим съперниците на куц крак, при това на пределна възраст. А срещу нас ще има мотивирани отбори като Франция, Русия, Германия, Италия, Сърбия и Полша, които едва ли ще участват на олимпийския принцип.

Най-важното е да не натоварим с прекалени очаквания отбора и да използваме всеки шанс да се класираме напред. Ще се разчита и на публиката. Дано само избегнем черния сценарий, при който се класираме във финалната четворка и там характер и възможности все нещо се прекършват. Четвъртото място се оказва някакъв кошмар за родните национали, дано на домашна сцена успеем да го заличим.