10 000 начина, които не вършат работа

Не съм се провалил. Открих 10 000 начина, които не вършат работа. Думите са на известния американски изобретател Томас Алва Едисън, но спокойно могат да послужат за заглавие на сборник, който събира новините и изказванията от предизборната кампания за президентските избори в България. С малки изключения.

Утре медиите трябва да мълчат, за да мислят гражданите. По правило в неделя, особено вечерта, ще вперим поглед в самите кандидати за президент, техните резултати и първи реакции.

Днес е по-забавно да анализираме общия контекст- самата кампания. Казано с други думи- онези 10 000 начина, които не свършиха работа.

Разбира се - и на Мечо Пух ще му е трудно да изброи всичките 10 000, въпреки че има по-голямо търпение от моето. Затова за негово забавление (на Мечо Пух) ще направя Тор 5 на най-невършещите работа. Ние си говорим за политика, ама ако се абстрахираме от конкретните събития - правилата си важат на 100% и в живота. Не вярвате ли? Хайде да видим.

Пето място: Ако имаш много неща за споделяне, а не ти обръщат внимание, потърси психотерапевт вместо да се кандидатираш за президент. Ако човек слуша предизборните послания на част от маргиналните кандидат- президенти, ще остане с впечатление, че става дума за скучаещи аутсайдери, които трайно страдат от липса на внимание. Техният последен шанс да ги чуят е да се кандидатират за президент. Как иначе да си обясним лансирането на тотално неактуални идеи като: връщането на наборната военна служба и задължително военно обучение за жените, да издирим българите из Узбекистан и да ги заселим в Трънско, незабавно изтегляне на българския контингент от Ирак.

Четвърто място: Само хубост не стига, за да успееш. Правилото важи и за вицепрезиденти. В утвърдена демокрация кандидат-вицепрезидент, който се задъхва на лесен въпрос като „Помните ли кой беше първият президент, избран от 7-ото Велико народно събрание през 1990 година?“, едва ли би имал многообещаващо политическо бъдеще. Ами ако ги бяха питали за три стихотворения на Атанас Далчев или първият български министър-председател? Спокойно Нели, я си представете, че бяха питали генерала кой е Аугуст Стринберг?

Трето място: Не коментирай възрастта, коментирай личността. През цялата предизборна кампания имаше огромно желание да се дискредитира кандидатурата на десницата. И най-малкото да бяха открили послушните медии и придворните „анализатори“, щяха да го извадят и да го повтарят до скъсване. Не успяха. Имаме кандидат със завидна професионална биография, стоял малко встрани от медийния шум. И понеже не може да се нападне принципно, хайде по махленски - лично. През последните седмици в публичното пространство прозвучаха многобройни ейджистки изказвания* , които нарушават добрия тон и разбиват смисъла от принципен политически дебат. А шегите кой щял да почине и кога, просто са прекрасен индикатор за прочутата българска толерантност и куп други добродетели на премъдрия ни народ.

Второ място: Не пали къщата на съседа, ще пламне и твоята/ Опознай другостта преди да я намразиш. Толкова я закъсахме, че си имаме кандидат на Омразата. Тя отколе е традиционна българска добродетел, ама да я докараме чак до там. Вчера авторитетният френски всекидневник "Le monde" написа за „Атака“, че „никога досега след падането на комунизма България не е познавала подобна ксенофобска екстремистка формация”.

Първо място: Тоталният провал. Безспорният лидер. Голямата изненада. Не стреляй по вестоносеца. Колкото и да се опитат да го замажат, тоталният гаф си е тотален гаф. Фактическото уволнение на журналиста Иво Инджев от bTV, неумело прикрито зад формулировката „договорът е прекратен по взаимно съгласие“, бодро напомня утвърдени практики от времето на Виденов. И всичко това само защото Инджев зададе въпрос, като се позова на информация, получена по e-mail, че Георги Първанов притежава мезонет за 100 хиляди долара в сграда на централен булевард в София . Случаят с Иво Инджев поставя и един изключително тревожен въпрос: доколко независими са най-големите медии в България? Годината е 2006, а България вече е в ЕС.

Това беше Тор 5 на нещата, които не вършат работа в тази президентска кампания. Остават още 9 995. За тях ще си мислим в деня на размисъл, ако ни е скучно. А какво ще стане в неделя? Вместо да се допитваме до социолози, ще четем Марк Твен.

Той обичаше да казва, че определено няма нещо, което да не може да се случи днес.

*ейджизъм - дискриминация на база възраст