Ердоган затваря журналисти, но на кого му пука?

Когато иранските власти арестуваха кореспондентът на “Вашингтон Пост” Джейсън Резаян по фалшиви обвинения, изданието даде ход на активна кампания за защита на своя сътрудник.

Усилията доведоха до намеса на самия президент Барак Обама и в крайна сметка се стигна до спиране на съдебното преследване срещу заподозрени за участие в иранската ядрена програма, както и до плащане на компенсация в размер на 1,7 милиарда долара.

На теория тази средства бяха за неосъществени заради американското ембарго оръжейни сделки, но според сп. “Икономист” в сумата е бил включен и откуп за журналиста.

Кампанията за освобождаването на Резаян беше наистина мащабна и със сериозен акцент върху защитата на свободата на словото. В същото време обаче някак встрани от вниманието на демократичните медии остават гоненията срещу журналисти в Турция.

Президентът Реджеп Ердоган е безкомпромисен срещу всеки представител на медиите, който застане срещу него с материал или изявление. С обвинението “обида към държавния глава” в затвора попадат редица журналисти.

Защитници на тези действия на Ердоган има във всички среди на обществения живот, включително и в самата преса. Интересно е как журналисти оправдават преследването на свои колеги с обяснението, че става въпрос за организирани групи, целящи преврат или извършващи терористична дейност.

Но арестите и присъдите са за обиди към президента, т.е. твърденията за преврати и тероризъм олекват сериозно.

Властите настояват за тежка присъда за журналиста-ветеран Седат Ергюн за “префразиране” на съобщение на Ердоган в социалната мрежа Туитър. При все това префразирането е съвсем акуратно, настоява сп. “Икономист”.

Под ударите на правосъдието попада и Тунджа Огретен, който прави разследване за държавната конфискация преди половин година на списанието “Нокта”, разобличаващо порочни схеми по високите етажи на властта.

Прегрешението на Огретен? Журналистът цитира писателя Перихан Магден, който оприличава поведението на президента с това на “див тигър, диво животно, притиснато в ъгъла”. За това Ердоган и приближените му искат 4 години затвор, макар и Огретен да не е автор на самото сравнение.

Детайли за гоненията рядко излизат на бял свят, но има и по-смели журналисти, които рискуват собствената си свобода в името на фактите и истината. Сред тях е Юсуф Канлъ, член на проекта “Преса за свобода” и част от изпълнителния комитет на Асоциацията на журналистите в Анкара. Той публикува доклад, в който разкрива подробности за ситуацията в Турция и в същото време изразява разочарованието си от фокусирането на изключително влиятелната американска журналистическа гилдия изцяло върху случая “Резаян”.

В крайна сметка Турция е член на НАТО и кандидат в напреднали преговори за присъединяване към Европейския съюз. На предверието на Европа се случват подобни гонения на журналисти, но не предизвикват особено внимание. Подобно отношение от страна на международната общност е не просто трагично, пише “Икономист”. Това отношение дава все по-голяма увереност на Ергодан, че е недосегаем.

Защитниците на Резаян се обединиха срещу задържането на един журналист, но са тихи за атаката срещу цяла гилдия от професионални репортери и редактори. Докога ще продължи това мълчание?