Медиен полоний 2006: Made in Russia

Учете руски. Особено ако кризисният PR е ваша слабост. Или обичате оплетените истории. Едно време се твърдеше, че нямало голяма полза да четеш руски вестници. Били скучни. Ако някога е било така, сега става интересно.

Ако си мислите, че по страниците на руската преса пишат разни безмозъчни агитатори, тип кремълски журналистически сервитьорчета, които чинно чакат да си поръчате въпросче за интервю, жестоко се лъжете.

Напротив - става дума за страхотни специалисти в манипулацията, производството на митове, подменящи реалността, умелото прикриване на информация. Толкова фино се поднасят интригуващи версии, забутват съществени факти в два реда накрая, че българските PR-и специалисти имат много вода да носят. И най-важното - прави се интересно.

Ако някой си направи труда да събере и обобщи всички лансирани в руските медии версии и конспирации по случая „Литвиненко“, ако следи хронологията на появяването им и начина на поднасянето им, ще има материал за прекрасен учебник по кризисен PR.

Колкото повече следите водят към Русия, толкова повече руските медии изобретяват най-интригуващи сценарии. Литвиненко бил търгувал с радиоактивни материали на черно, Литвиненко и Березовски искали да направят ядрена бомба, за да помогнат на чеченските сеператисти, Литвиненко се опитвал да изнудва влиятелни фигури в Русия...

Все още не можем да бъдем напълно сигурни, че полоният 210, с който е отровен бившия агент на ФСБ, е руско производство (въпреки че информациите от последните дни все повече подкрепят тази версия).

Но можем да бъдем сигурни в друго - че медийният „полоний“ 2006, който успешно облъчва общественото мнение в Русия и по света чрез прокремълските медии (а то други в бившата СССР все по-трудно оцеляват), си е чисто съветско...простете, руско производство.

Каква е целта на подобна контраоперация (ах, любима дума, дорогой разведчик)? Можем да търсим замисъла в няколко посоки - някой иска да прикрие истината, някой иска да дискредитира един от най-влиятелните критици на Путин - Борис Березовски, някой иска да пренапише и без това неясната история около смъртта на Анна Политковская и Литвиненко.

На западните, разбирай свободните, медии им омръзна да припомнят, че от време на време критици на сегашната политика на Кремъл загиват при загадъчни обстоятелства, които разследващите след това с мъка изясняват.

Този понеделник от страниците на полския Rzeczpospolita Кристина Курчаб-Редлих отбеляза, че от руския ефир се усеща повеят на Студената война и изтъкна един най-големите парадокси на сегашната медийна реалност- „за журналистите от руската телевизия няма никакво съмнение, че извършителят на престъплението е Борис Березовски“. Ако не вярвате - включете си телевизора.

Тревожното в случая е и друго - доколко този медиен „полоний“ няма да напусне границите на Русия и съвсем да оплете нишките около разследването по случая „Литвиненко“?

Доколко и българските медии са изградили адекватни професионални механизми, които отличават информацията от мита и спекулацията? Някои от тях и сега предпочитат кратките дописки или мълчанието.

Казах ви по-горе - учете руски, въпреки че пъзелът става все по-оплетен. Но в тази бъркотия истините също излизат наяве, ако се вгледаш внимателно. Старо правило (и в Москва навярно го помнят).

И четете Dnes.bg, защото няма да претупаме продължението на тази история.