25 г. по-късно Украйна се декомунизира, но искат ли го хората?

Украйна, която днес отбелязва 25 години независимост, продължава усилията да се "декомунизира" въпреки напрежението, засилващо се всеки път, щом властите преименуват градове и улици със съветски названия и демонтират паметници, пише Франс прес.

Град Артемивск в Източна Украйна над 90 години е носел името на местен водач на болшевишката революция. В края на 2015 г. обаче бе решено да му се върне името отпреди 1924 г. - Бахмут. Статуята на този революционер - Фьодор Сергеев с прякор Артьом, вече бе свалена от пиедестала и махната от градския център през юни 2015 г. в изпълнение на спорните закони за десъветизация.

"Хората са много недоволни", отбелязва пред АФП Артур Радковски от общинския съвет. "Поне да бяхме заживели по-добре след събарянето на тия паметници", обяснява 49-годишният мъж, според когото властите само "осакатяват града".

"Сякаш си правят шегички с нас", коментира 24-годишната Маряна.

През 2015 г. украинският президент Петро Порошенко одобри нови закони, които забраняват всякаква комунистическа пропаганда в страната. Целта бе Украйна окончателно да скъса със съветското си минало, докато властите се сражават с проруските сепаратисти в размирните източни региони, повечето изпитващи носталгия по Съветския съюз - конфликт, взел близо 9500 жертви от 2014 г. насам.

Киев забрани съветските и нацистките символи. Според закона паметниците в прослава на комунистически дейци, включително множеството статуи на Ленин, трябва да бъдат демонтирани; също и да бъдат преименувани селищата, улиците и предприятията, чиито названия са свързани с комунизма.

Против "тоталитарното наследство"

Тези закони бяха приети в разгара на патриотичния подем около проевропейските протести на Майдана, довели през 2014 г. до падането на проруския президент Виктор Янукович, след което Русия анексира Крим и избухна въоръженият конфликт с бунтовниците в Донбас.

Според директора на Украинския институт на националната памет, натоварен с "декомунизацията", именно този проевропейски плам, разпален от Майдана, е наложил "форсираното, бързо" развитие на започналия процес.
Украинците искат "да се отърват от тоталитарното наследство", смята Володимир Вятрович.

"В Германия няма монументи, издигнати в чест на третия райх. Целта ни не е да заличим страници от своята история, а да ги осмислим и да покажем, че такива страници не бива да се пишат вече никога", казва той.
Но според Олеся Островска, директорка на голям киевски музей за модерно изкуство, ако е необходима "декомунизация", тя не трябва да се върши прибързано.

"Единствено така ще може (промените) да бъдат приети. Ако са твърде бързи, промените може да предизвикат обратна реакция", казва 38-годишната специалистка, много уважавана в културните среди.

Жителите на източните региони, традиционно рускоезични, "смятат, че светът им рухва, и събарянето на паметниците засилва у тях чувството за несигурност и нестабилност. Тази загуба на визуална опора може да предизвика известен стрес. Въпросът е твърде деликатен", пояснява тя.

Повече украинска реч

Според проучване този месец на Фондацията за демократични инициативи 61 на сто от украинците смятат, че в момента "страната има нужда от разумен национализъм" - срещу 48 процента през 1991 г.

В Киев обаче желанието за раздяла със съветското минало, а в по-общ план и с Русия, понякога стига до отхвърляне на собствения език.

Жител на страна, където цари руско-украинско двуезичие, Антин Мухарски е от онези украинци, за които руският е майчин език, но решението им е занапред да говорят само на украински.

"Това са мерки, необходими за страната, за да може да оцелее", заявява Мухарски, основал организация с името "Украински културен фронт".

"Майданът бе антисъветска революция. Хората се разделиха накрая с онзи СССР, който живее у всеки от нас. Битката обаче ще продължи още дълго - не е толкова лесно да се отървеш от Съветския съюз", обяснява активистът.