Русия пред урните – за да осигури победа на Путин

В неделя Русия ще гласува за новия състав на Държавна дума. Вот, който се очаква за пореден път да затвърди господството на партията на Владимир Путин "Единна Русия", независимо от вилнеещата икономическа криза, която е засегнала осезателно жизнения стандарт на хората.

Изборите, на които ще се гласува за нов състав на Държавната дума (450 депутати, а в някои региони - за губернатори и местни парламенти, са първият мащабен тест за Путин от 2014 г., когато започна украинската криза, довела до най-пагубното влошаване на отношенията със Запада след края на Студената война.

Руският президент може да наблюдава гласуването невъзмутим, имайки предвид, че рейтингът му достигна върхови стойности, след като в началото на 2014 г. Москва анексира украинския полуостров Крим.

Въпреки това "Кремъл няма голямо желание да отслаби абсолютния си контрол върху политическата система в Русия", отбелязва Московският център "Карнеги".

В момента партията "Единна Русия", разполагаща с медийната подкрепа на държавната телевизия, вече държи над половината места в Думата. Във врата й дишат три партии, подкрепящи повечето правителствени решения: комунистическата, партията с бизнес уклон "Справедлива Русия" и националистите либералдемократи. Либералната опозиция не е представена в Думата.

Местните избори през 2015 г. бяха спечелени от "Единна Русия" с голяма преднина; нейни кандидати получиха на места над 90 на сто от гласовете. Резултат, какъвто със сигурност ще постигне и ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров - той ще мине през избори за пръв път, откакто бе назначен от Кремъл през 2007 г.

Да се избегне сценарият от 2011 г.

Русия тръгва към този вот, едва видяла края на тунела след година и половина дълбока рецесия заради сриналите се цените на горивата и санкциите на Запада, предизвикани от предполагаемата й роля в украинската криза.

Руската икономическа криза, най-продължителната през вече 16-годишното управление на Владимир Путин, изстреля нагоре цените и сви покупателната способност на домакинствата в страната. През 2011 г., около предходните парламентарни избори, Русия също бе в икономическа криза и недоволните роптаеха.

Но поводът стотици хиляди руснаци да излязат тогава на улиците бяха подозрения за изборни машинации. Този път Кремъл изглежда си е взел поука и взема мерки да осигури по-легитимен вот "с оглед президентските избори през 2018 г.", обяснява центърът "Карнеги".

"За властите е от значение привидно да запазят някакво приличие", посочва руският аналитик Екатерина Шулман, като изтъква липсата на "ярки кандидати или политически скандали".

Междувременно Владимир Путин постави начело на руската ЦИК бившата пълномощничка по човешките права към Кремъл Ела Памфилова, която смени Владимир Чуров, обвинен от опозицията, че е манипулирал резултатите от предишни избори. Веднага щом получи поста, Памфилова напомни на организаторите на изборите, че всякакъв натиск върху избирателите и манипулации с гласовете "се наказват с до пет години затвор".

През лятото руският президент мина с голямата метла и през политическите институции; в средата на август смени шефа на своята администрация - един стратегически пост - с бившия дипломат Антон Вайно.

"Никакви промени"

В допълнение към тези предпазни мерки Кремъл се постара никой да не му отнеме очакваната победа. В края на юли например правосъдието нареди да се разпусне неправителствената организация "Голос", бранеща правата на избирателите, заради обвинения, че нарушава законодателството за сдруженията. "Голос" сигнализира по-специално за нарушения по време на парламентарните избори през 2011 и на президентските през 2012 г.

В началото на септември дойде ред и на социологическия център "Левада" - единствената независима институция за проучвания в Русия, на която бе наредено да преустанови дейността си и която получи от съдебната система спорното определение "чуждестранен агент".

Изправени срещу огромната машина на властта, опозиционерите в Русия не могат лесно да предизвикат ентусиазъм сред електората. Този път наистина им бе дадена възможност да се кандидатират - в изборите участват 74 партии, и да излъчат предизборен клип по телевизията; това обаче не им вдъхва оптимизъм.

"Шансовете да влезем в Думата са все тъй слаби - оплаква се Дмитрий Гудков, един от малцината депутати в опозиция. - Няма никакви промени."