Яростта на гневните бели мъже: Двигателят на 2016 година

Цялата 2016 година беше един яростен вик. Вик, за който все още не знаем, дали ще заглъхва, или ще се усилва през идната година. Това беше яростният вик на онези бели мъже, които смятат, че са изтласкани от глобализацията: избирателите на "Алтернатива за Германия", поддръжниците на Брекзит и сподвижниците на Тръмп завариха света и Европа неподготвени. Те заплашват да разрушат ЕС, а заедно с него да унищожат и скъпоценните му достижения, пише "Deutsche Welle" в редакционен коментар.

В никакъв случай не бива да позволяваме на десните популисти да връщат времето назад. Пътят назад към едно сияйно минало, който искат да извървят Тръмп, "Алтернатива за Германия" и компания, е път към разрухата. Това е път към едно минало със стени - по границите и в главите на хората.

Светът стана по-сложен

Един поглед назад обаче поне може да ни помогне да разберем застрашителния феномен десен популизъм. До падането на Берлинската стена светът не беше мирен, но всичко беше по-просто. А днес всичко е много по-сложно: заплахите ни дебнат отвсякъде - Русия, Сирия... Заплахите идват отвън и отвътре - например тероризмът. Благодарение на социалните медии постоянната клиентела стана, така да се каже, глобална и се усилва сама всяка минута чрез Facebook - също и с ксенофобия, лъжи и съзаклятнически теории.

И още нещо, което не е за подценяване: изглежда, че след колапса на социалистическите утопии, мнозина загубиха надеждата да чакат спасение отляво.

Основната причина за това, хората да се хващат на въдицата на празните обещания на Тръмп, Льо Пен, Фараж и компания, е, че те се чувстват пренебрегнати в хода на бързата глобализация. Вярно е, че глобализацията повиши благосъстоянието в света. Много хора обаче не го усещат и се чувстват пренебрегнати. И Европа трябва да стори нещо срещу това чувство на неудовлетвореност. Защото кризата на идентичността на белия мъж се разрасна до такава степен, че може да избие в агресия срещу всичко - срещу бежанците, срещу мигрантите или срещу хомосексуалните бракове.

Тогава вече може да е късно

Проблемът се състои в това, че лъжите на популистите ще лъснат някой ден, но тогава може да е вече късно. Тогава Марин Льо Пен (като президентка на Франция?) може би вече ще е запалила свещичка върху гроба на ЕС. Ето защо има нужда от спешни действия. Но само един с един малко по-силен европейски отбранителен съюз и с премахването на роуминга (всичко това е правилно) няма да стане.

Марин льо Пен - бъдещият президент на Франция?

Сега Европа трябва да се захване с големите теми, които наистина засягат бъдещето и портмонето на хората. Към това спада действената и превантивна борба срещу терора. Добре е, че лидерите на Г20 предпазливо започват да обмислят по-справедливи форми на глобализацията. И ако по време на своето председателство през 2017 година Германия се провали, глобализирането ще продължи, но вече без европейците. Европа трябва да се захване и с други горещи теми, като пресушаването на данъчните оазиси, миграционното законодателство и идеята за основен доход, която би могла още в зародиш да задуши страховете на хората за тяхното бъдещето.

Всичко това ще бъде трудно. Безспорно. Това си проличава и от факта, че Ирландия, например, се въздържа да си поиска обратно данъчните подаръци, които направи на концерна Apple. Който обаче иска да гради по-справедливо бъдеще с по-малко страхове трябва да подходи решително към проблемите. Защото успехът може да бъде постигнат само с общи усилия - в света и в ЕС. Ще бъде грешка да реагираме инстинктивно на всеки яростен изблик отдясно. Но все пак трябва да се погрижим и за това, ЕС да продължи да съществува и занапред, заключава "Deutsche Welle".