Ще се провали ли сирийският гамбит на Путин след ужаса в метрото?

Радикалните ислямисти са извършвали нападения срещу Русия много пъти, но бомбеният атентат от понеделник срещу метрото на Санкт Петербург е нещо лично за президента Владимир Путин: той бе извършен в родния му град, в ден, в който той бе на посещение там.

Атаката, чийто жертви станаха 14 души, а 50 бяха ранени, е изпитание и за едно от най-спорните политически действия на държавния глава - решението му да предприеме военна намеса в Сирия на страната на президента Башар Асад, пише Ройтерс.

Според анализаторите, специалисти по Кремъл, опасността се крие в това да не би руските избиратели да решат, след като са видели вече разрушенията в Санкт Петербург, че сирийската операция ги прави по-уязвими за подобни атентати - а не по-сигурни, както бе обещал Путин.

Това ще е проблем за руския президент, който се сблъска с нова вълна на протести срещу корупцията миналия месец в момент, когато предстоят президентски избори и се очаква той да се кандидатира за четвърти мандат.

Основният заподозрян за взрива, Акбаржон Джалилов, е руски гражданин от населения предимно с мюсюлмани Киргизстан. Никоя групировка не е заявила, че стои зад нападението, но в миналото "Ислямска държава" е заплашвала с отмъщение заради Сирия. Тя вече пое отговорността за свалянето над Синайския полуостров през 2015 г. на самолет, пълен с руски туристи, при което загинаха всички 224 души на борда.

Ако бомбеният атентат в Санкт Петербург се окаже отговорът на "Ислямска държава" на руската операция в подкрепа на Асад, "това ще ознаменува пълния провал на сирийския гамбит на Путин", каза Алфред Кох, бивш вицепремиер при покойния президент Борис Елцин.

"Като се прибави и авиокатастрофата над Синай, картината изглежда доста мрачно за автора на руското участие в сирийския конфликт", заяви той.

Засега обаче не е ясно дали редовите руски избиратели ще приемат това за неуспех на Путин. Според социологическите проучвания той има висока подкрепа, а бомбеният атентат над Египет не нанесе кой знае какви щети за позициите му.

"За нас случилото се е удар, травма, но в действителност травмите при нас отминават доста бързо", каза пред радио "Ехото на Москва" Глеб Павловски, бивш съветник в Кремъл. "До седмица ще стане ясно накъде клонят хората - към обичайните в миналото искания за повече репресии или към умора от тази безконечна ситуация, в която все ни "продават" сигурност под различни маскировки, а накрая все нямаме сигурност."

Първоначалните признаци сочат, че Кремъл ще отговори, като поддържа тезата, че атентатът в Санкт Петербург ясно показва важността на операцията в Сирия, която според Русия има за основна цел да съкруши радикалните ислямисти.

Друга от възможните реакции е да се затегне вътрешната сигурност в Русия и да се предприемат строги мерки срещу всякакви прояви на твърдолинейния ислям. Това би имало смисъл от практическа гледна точка за пресичане на бъдещи атаки.

Но този бомбен атентат може да донесе и косвени ползи за Кремъл. Руските власти бяха изненадани миналия месец, когато хиляди хора излязоха в градове из цяла Русия на протести срещу официализираната корупция.

Организаторите на демонстрациите заявиха, че ще засилят действията си с наближаването на президентските избори през 2018 г.

"Ще бъде ли пусната в обръщение заплахата за сигурността като предлог за забрана на демонстрациите (в интерес на обществената сигурност, разбира се) или в по-широк план - като причина да кажат: сега не е време за разединение?", написа в деловия новинарски портал "Интели нюз" Марк Галеоти, експерт по Русия.

/БТА/