Черни рецепти с традиции: Не работим, но сме заети

Напоследък често ставаме свидетели на хиперактивност на различни институции, за съжаление обаче само след като се е случило нещо лошо. Примерите могат да бъдат от различни области.

Дете загива в училище, защото по хлапашки се спуска по парапета на необезопасено стълбище. Сега всички взимат мерки. Директор подава оставка, ще се търси вина от учителка, ще има комисии, ще се подпомагат родители и пр.

Обзалагам се, че всички длъжностни лица в това училище са виждали стотици пъти как малчуганите-бабаити са слаломирали по този парапет. Вероятно са им правили и забележки, вероятно и са ги наказвали. Без обаче да направят елементарното и единствено ефективно нещо - да обезопасят парапетите. Просто като им сложат по една топка или нещо друго отгоре.

Преди време клон уби друго дете в двора на училище. Заваляха обвинения от учители към кметство и обратно. Започна небивала активност. Съставиха се комисии да обикалят и да откриват сухи дървета-потенциални убийци. Всичко това отново след трагичното събитие. И понеже мина вече време, вероятно тази дейност е затихнала, станалото позабравено, (естествено не в почерненото семейство).

Длъжностните лица са наредили поорязването на някои сухи дървета и доволни от работата си чакат друго събитие за да развият трескава дейност и да покажат, че заслужават заплатите си.

Да отидем в друга област – взрив на газ гризу в мина отне живота на двама (засега) миньори. Службата по охрана на труда тези дни развива трескава дейност. Излизат наяве факти за липсващи прибори за измерване наличието на газ в галериите. Излизат налице факти за кучешки условия на труд и за обидно ниско заплащане на хората, чиито живот е залаган на карта всеки ден. Всичко това обаче след като фаталния взрив вече се е случил.

Нима преди това никой не е знаел нищо за мината стопанисвана от бодигарда? Нима съответните служби по безопасност на труда не са чули нищо за това какви са условията на труд в тази (а вероятно и в повечето други) мини? Сега се развива трескава дейност, пишат се доклади, търси се помощ от прокуратура, говори се със синдикати....

Само дето двама миньори вече не са сред децата и семействата си. И това чудо ще мине и нещата ще продължат по стария си път, докато отново (не дай Боже) някой изгори.. И отново ще започнат да правят комисии и да регистрират хиперактивност и денонощна дейност. Опасявам се, че това е стил, при това не само в споменатите мини или училища, това е стил на нацията.

Навсякъде по света може да се случат нещастни събития от рода на споменатите. Разликата е в това дали се работи превантивно за да не стане нещо подобно или се чака то да се случи за да се демонстрира присъствие на хората, чието задължение е да предотвратяват подобни неща.

Дали ако мината е собственост на подходящ инвеститор това би станало?

Дали ако службата по охрана на труда си върши тихо и кротко работата всеки ден, би позволила тази мина да работи?

Дали ако има нормални синдикати, които не се интересуват от политически и други облаги, а защитават наистина работниците, това би било възможно?

Да развиваш хипердейност след нещастно събитие е начин да прикриеш, че през останалото време просто не работиш.

Нещо като учителката по английски език, която в свободното си време се снима гола и показва снимките в нета, а иначе възпитава подопечните си гимназисти....