КНДР отвъд пропагандата – когато гладът развенчае митът

За Северна Корея се знае едновременно много и малко. Шествия в чест на раждането на Върховния лидер, военни паради и сиви, широки, пусти улици.

Художникът Сонг Биеок посвещава живота си на разкази за режима. Преди той е работил като художик за режима и е създавал пропагандни произведения. Днес използва четката си, за да опише начина на живот в антиутопичната страна.

"Рисувам, защото живях в Северна Корея 30 г. и искам да покажа какъв е животът там", разказва 48-годишният художник пред Independent.

Сатирата не винаги е бил достъпен начин за изразяване за Сонг. Под строгия режим художниците не са можели да създават това, което искат, а вместо това трябвало да се придържат към "строг списък с инструкции".

В началото бедността накарала Сонг да посегне към четката, но елита в Северна Корея бързо забелязал таланта му. Едва 24-годишен станал официалният художник на пропагандата.

"Заех се с това, защото семейството ми беше прекалено бедно, за да ме прати в университет и имах интерес от това", обяснява Сонг. "После започнах да рисувам пропагандни постери, които включваха скулптури, работници и политслогани".

Израснал в най-затворената страна в света, той нито за миг не се и съмнявал в режима. Според ООН мнозинството от жителите на страната живеят със страх от изпращане в принудителните трудови лагери или публични екзекуции. Като подрастващ обаче художникът не се е притеснявал от това.

"Като пораснех щях да работя здраво, за да покажа лоялността си към правителствто и да докажа, че мога да бъда полезен. Тогава вярвах, че нашият лидер е най-добрият мъж в света, като Бог", спомня си той.

"Бяхме обучени, че те (управляващата династия Ким) са най-добрите хора и без тях не бихме могли да поддържаме страната си. Още от начално училище всички трябваше да участваме във военни паради", разкрива Сонг.

Задължителното участие в маршовете не е изненадващо, когато вземем предвид факта, че Северна Корея има отромна армия и паравоенен персонал, който я обслужва.

Когато дошли 90-те години на миналия век обаче гладът ударил Северна Корея. Сонг си спомня как хората буквално умирали от глад.

"Много деца загубиха семействата си и се оказаха на улицата. Нямаше храна, която да ядат. Не можех да спя от глад. Сварявахме дървесина в тенджера, докато не станеше достатъчно мека, за да се яде", разказва Сонг.

"Спрях да вярвам в режима. Видях много от съседите си да гладуват до смърт, включително майка ми и една от по-малките ми сестри", спомня си кореецът.

Тогава толкова се отчаял, че опитал да избяга в Китай, за да вземе храна. Нещо опасно и незаконно.

"Цялото ми семейство беше умряло от глад, но аз и баща ми се опитахме да избягаме през река Туман, но той беше отнесен от течението и се удави. Опитах се да намеря тялото му и дори помолих войник за помощ. Тогава ме хванаха", раказва художникът.

Веднага е отведен в затвор. Там преживял робския труд. В един инцидент пръстът му бил ампутиран, въпреки че анестезията ила достъпна.

Когато го осовободили приятелите му се съгласили, че няма надежда за него в Северна Корея.

"Реших, че ако отново ме хванат, ще се самоубия и държах малко отрова в джоба си", спомня си Сонг.

"По време на бягството ми лунната светлина беше толкова силна, че дори се страхувах да не бъда гръмнат от войник през нощта. Крих се два дни в планините, докато един ден войниците не седнаха да ядат и преплувах до Китай", разказва за бягството си кореецът.

Днес той е в Южна Корея и продължава да твори. А най-известната му творба е портрет на Мерилин Монро, която държи роклята си. Но главата й е заменена с тази на Ким Чен Ир.