Исус воскресе. Не, роди се! И Честита Нова година!

Наричат Великден празник на всички празници. Има много яйца, чукане, козунаци, една сюрия рода, ядат се агнета. Ако си останал в София като мен, на втория ден от Великден се разхождаш с надут тумбак из празничната и огряна пролетна столица.

Грее едно слънце, цвърчат птички, по моловете щъкат плюшени великденски зайци и жълти пилета, които забавляват дечицата. И не само дечицата. Огромното жълто пиле явно окрилено от празничната атмосфера, ръчна една от продавачките с призива „Влез при мене да правим секс“. Горкото пиле, не му е лесно с този олигофренски костюм и да размята разни сополанковци по цял ден.

Ама да ви кажа, тези молове много хубаво са украсени. И магазините по Витошка - и те. Едни яйчица, зайчета, пиленца. Заедно с цъфналите овошки ти идва да заобичаш столицата.

Та вървя си аз по Патриарха с една моя приятелка, дошла на гости от Швеция. Примигваме на напичащото слънце, прежаднели като обезводнени камили със задух. Особено шведката. Тя къде ти е свикнала на подобни жеги по скандинавските айсберги (не че в Швеция има айсберги, ама се сещате). „Ит ис вери хот“, казва Карин и осмуква половин хектолитър вода. Е па хот е, душо, да не беше се влачила в България.

И така идилия, топличко. И в същия момент Карин се задавя като отвят от вихъра лапландски лос. Гледа нагоре и мучи. Какво бе, Карин, какво видя в небето.

Гледам срещу слънцето и аз, блещя се. И, о, кво да видя. Снежинки. А сега де. Те ти, булке, Великден със снежинки.

Снежинки, провесени над Патриарха. Мисля аз, мисля с разтопения си мозък. И ми просветна. Ами, то това е коледно-новогодишната украса.

Карин сочи и продължава да мучи. Обяснявам, че сигурно е грешка, че все пак е хубаво, че снежинките по Великден приличат на цветенца. И разни такива.

Карин кима глава разбиращо. И изведнъж пак промучава. „О, така пестите средства и за двата големи празника ползвате една украса. Ит ис а вери гууд айдиа.“ Е, как да не е гууд айдиа. Ако те чуе кметът, ще те направи почетна гражданка.

Поне по Великден да я бяха запалили тая украса и да провесят едно яйце – идеална великденска красота.

Шегата настрана. Четири месеца от общината не са намерили време да махнат коледната украса. Ех, ех, поне чужденците заблуждаваме, че сме икономична столица.

Сядаме с Карин пред стълбите на Народния театър. Слънцето пече, пуснали са фонтаните – супер, супер, свири уличен джаз оркестър, идилия. На кой му пука за новогодишната украса по Великден - след още, има-няма, 8 месеца е Нова година, ей къде е.

Още малко от коледно-великденския център на София

---------