Ядреното възпиране: Подейства през 1962 г., а сега?

Доктрината за ядрено възпиране, поставена на изпитание от кризата между САЩ и Северна Корея, е рожба на Студената война и на волята на двете тогавашни свръхсили да се уверят взаимно, че никаква атака няма да е възможна без апокалиптични последици.

Вашингтон и Москва в разгара на надпреварата във въоръжаването умножиха броя и мощността на своите ядрени бойни глави, както и броя на носителите им (ракети, самолети, подводници), за да постигнат онова, което специалистите нарекоха "гарантирано взаимно унищожение", пише Франс прес.

Според данните от Бюлетина на атомните учени резултатът бе, че през 1990 г. САЩ разполагаха с близо 22 000 ядрени бойни глави (сега те имат около 4480), а Русия с около 30 000 ядрени бойни глави (срещу около 7000 сега, в това число и онези, които подлежат на демонтиране), тоест това количество е било достатъчно за неколкократно пълно унищожение на двете страни.

Според изследователя Брюно Тертре от Фондацията за стратегически изследвания "ядреното оръжие, изобретено преди близо 70 години, се оказа ефикасно средство за предотвратяване на война, защото оттогава не е имало конфликт между великите сили, никога не е имало открит конфликт между ядрените сили и никоя страна, притежаваща ядрено оръжие, не е била нападана".

Освен това "нито една страна, защитена от ядрен чадър, никога не е била обект на масирано военно нападение", пише експертът в доклад.

Въпреки това критиците на ядреното възпиране отхвърлят тези аргументи. За тях това е теория, която не може да бъде доказана и по-скоро подемът на световния търговски обмен, взаимната обвързаност на икономиките и влиянието на международните институции са гарантирали мира между великите сили в продължение на почти 70 години.

През този период доктрината бе подложена на сериозно изпитание на два пъти - в ракетната криза в Куба през 1962 г. и 40 години по-късно, при конфронтацията между Индия и Пакистан през 2002 г.

През октомври 1962 г., в разгара на Студената война снимки, направени от американски шпионски самолет, разкриват наличието в Куба, съюзника на Москва, на установки за изстрелване, готови да приемат ракети, които могат да достигнат американските брегове.

Президентът Джон Кенеди решава да наложи морска блокада на острова. Американските стратегически сили са поставени в максимална тревога, ниво, предшестващо начало на ядрена война. Американски бомбардировачи с атомно оръжие патрулират в небето, а междуконтинентални ракети са подготвени за изстрелване.

Съветските кораби, транспортиращи руските ядрени ракети, за които са предназначени установките, се връщат обратно и е постигнато задкулисно споразумение между двете сили. То предвижда изтегляне на съветските ракети в замяна на тайно изтегляне на американски ракети от Турция. Вашингтон обещава да не нахлува в Куба.

През май 2002 г. Индия и Пакистан, оспорващи си провинция Кашмир от разделението си през 1947 г. и станали ядрени сили през 1998 г., са отново на ръба на сблъсъка. Двете страни мобилизират близо един милион души в Кашмир.

През април 2002 г. пакистанският президент Первез Мушараф обмисля "използването на ядрено оръжие, ако има опасност целият Пакистан да бъде заличен от картата". На което индийският министър на отбраната Джордж Фернандес отговаря, че в случай на ядрена атака "Индия може да оцелее, но не и Пакистан".

Двете страни увеличиха ядрените опити, но под американския натиск започна деескалация, довела до прекратяване на огъня през 2003 г., а после и до процес на диалог през 2004 г.

За Даниел Верне, специалист по международни отношения и бивш ръководител на редакция във френския в. "Монд", опасността, илюстрирана от сегашната севернокорейска криза, се дължи на разпространението и увеличаването на участниците в голямата ядрена игра.

"Възпирането действаше дотогава, докато играчите бяха малко и бяха възприемани като рационално мислещи", написа той във вторник.

"Тяхното умножаване увеличава възможностите за недоразумения, за неочаквани инциденти, за лоша интерпретация на намеренията на другия, за изопачаване на преценките от режимите с еднолично управление", допълва експертът.

/БТА/