Пенсионерско щастие за германци – на старини в България

С пенсията си в Германия те едва свързват двата края, а в България живеят добре: документален филм на германската телевизия ZDF разказва за четирима германски пенсионери, решили да изкарат старините си на българска земя, пише Дойче веле.

63-годишният Пеет закусва на балкона си и гледа към морето. Новото му жилище е само на пет минути пеша от плажа, а наемът е 180 евро на месец.

В България от пенсията му остават достатъчно пари, за да прави това, което в Германия не може да си позволи - да ходи на ресторант, да общува с други хора и да се наслаждава на живота.

Пенсионерът от Хамбург е един от главните герои в документален филм на германската обществено-правна телевизия ZDF, който бе излъчен миналата седмица под заглавие "Пенсионерско щастие на Слънчев бряг - на старини в България". Режисьор на филма е Сибиле Шмолка.

От него зрителят научава, че страната, в която Пеет е решил да прекара старините си, е една от най-бедните в ЕС. Средната работна заплата в България е 320 евро, а българските пенсионери са принудени да се справят с пенсии от стотина евро.

В замяна на това разходите за живот в България са значително по-ниски, отколкото в останалата част на Европейския съюз и именно това превръща страната в едно от любимите места за живеене на пенсионери от Германия.

От документалния филм на ZDF става ясно, че днес близо 4,9 милиона германски пенсионери живеят под границата на бедността. Затова и мнозина обръщат гръб на родината си.

Досега най-предпочитаната дестинация за прекарване на старините е била Тайланд, където живеят около 30 000 германски пенсионери. Само че раят под палмите бързо може да се превърне в кошмар, ако човек се разболее и сам трябва да плаща медицинското обслужване.

В замяна на това България е член на ЕС и германските пенсионери могат да разчитат на германската си здравна осигуровка. Според ZDF в България са регистрирани официално 500 германски пенсионери. Истинският им брой вероятно е още по-висок.

Ако говориш български, е по-лесно

Във филма си режисьорката Сибиле Шмолка съпровожда общо четирима германци по пътя им към България. Един от тях е вече споменатият Пеет, който разказва, че просто търсел някаква промяна в живота си. Пеет вече говори малко български и познава страната. По времето на ГДР той е работил в България като екскурзовод, а по-късно е прекарвал отпуските си на Черно море. Всичко това много улеснява адаптацията му.

И 61-годишната Мария се е преместила от Германия в България. Само че на нея ѝ е по-трудно. Тя е обиколила света, тъй като дълги години е работила като стюардеса на кораб.

Преди три години се разболява и започва да получава пенсия по болест. А нейният размер е значително по-нисък от този на стандартната пенсия. След отчисляване на твърдите разходи в Германия от пенсията ѝ оставали едва 120 евро. Тъжна равносметка след 40-годишен трудов стаж и едно дете, което е отгледала сама.

Пред камерата на ZDF жената разказва, че в България се чувства добре във финансово отношение. С пенсията си от 818 евро Мария може де си позволи да живее в тристайно жилище. При покупки не се вглежда много в цените. Остават ѝ дори пари за екскурзии.

Въпреки това 61-годишната германка не е напълно щастлива. Тя все още не говори български и социалните ѝ контакти се изчерпват с елементарни разговори в магазина и в приказки с друг германски пенсионер, който живее на две пресечки от нейното жилище. "Щеше да е много по-хубаво, ако можех заедно с някого да изпия чаша вино", казва тя.

Децата не ни посещават

Валдемар и Хилдегард са другите герои в документалния филм на Шмолка. В Германия той е бил шлосер, а тя - чистачка и шофьор на такси. Преди осем години събират последните си спестявания и купуват къща за 20 000 евро в България.

Двамата превръщат съборетината в уютен дом. На масата им са подредени снимки на децата и внуците. Те обаче не ги посещават в България.

Валдемар и Хилдегард разказват, че те още навремето били против плана им да започват всичко отначало и то на 2 000 километра от Германия. Валдемар обаче признава, че се страхувал най-много от това да не стане финансово зависим от децата. "Ние трябваше да се махнем от Германия, за да не бъдем никому в тежест", споделя той.

Журналистката Анте Хилдебранд от германския вестник "Ди Велт" коментира в статия за онлайн изданието на вестника: "Филмът на Сибиле Шмолка е тъжно свидетелство за състоянието на германската социална държава. Какво ще стане с германските изселници, ако се нуждаят от обгрижване на старини? Медицинското обслужване в България е катастрофално. Там няма добри лекари."

Документалният филм действително показва как хората, които постъпват в болница в България, трябва да си носят собствено спално бельо и да ангажират свои близки, които да се грижат за тях.

"Страната-членка на ЕС е също толкова зле оборудвана за болни хора, както и "раят" под палмите на Тайланд. Тя е подходяща само за здрави хора", пише Анте Хилдебранд и добавя, че германските пенсионери постепенно се превръщат в икономически фактор в България.

В града, в който живеят Валдемар и Хилдерагд, вече е отворил врати първият частен старчески дом. Месечната такса започва от 420 евро нагоре. Говори се, че първите германци вече живеят пробно в него.