Студентско кредитиране: страшно ли е или само така изглежда

Без съмнение промените в Закона за висшето образование в България бяха наложителни.

От една страна те са предизвикани от динамичните промени в обществото през последните години, от друга - от съществуващите неясноти и празноти в сега действащата нормативна база за висшето образование, и от трета - от променената ситуация след приемането на България в ЕС.

Промените дори са закъснели. Те трябваше да са факт още при влизането на страната в Европейския съюз. Всъщност, дори още преди присъединяването на България към ЕС висшите училища и университети в страната бяха подложени на конкуренцията на стотици европейски и американски университети.

Всяка година по няколко хиляди от най-добре подготвените и надарени български младежи поемат към чуждите висши учебни заведения - въпреки високите цени, въпреки трудностите и конкуренцията, въпреки препятствията, породени до миналата година от законодателството на ЕС.

Тази е първата година, в която голяма част от пречките пред българските студенти, желаещи да учат в чужди университети, отпадат. Най-важни, разбира се, са таксите за обучение, които в някои случаи намаляват значително.

Таксите не само намаляват, но сега желаещите да учат в ЕС имат и всички възможности да получат субсидии и/или заеми, за да реализират желания курс на обучение.

Естествено, става въпрос за европейски субсидии и заеми. В ЕС има изградена стройна система за подпомагане на студентите чрез субсидии и кредити. Отделно от тази система, всеки от университетите, частни или държавни, има своя система за отпускане на помощи и стипендии съобразно успеха и възможностите на студентите.

В тези условия българските висши учебни заведения са изправени пред сериозен проблем. И този проблем ще се задълбочава все повече през следващите години, защото все повече младежи ще имат възможност да се възползват от уредената европейска система и все по-малко неща ще задържат в България желаещите да получат качествено висше образование.

През последните години българските университети трябваше да мислят как да задържат добрите си преподаватели, а сега те трябва да мислят и за това как да задържат добрите си студенти и да привличат нови такива.

В този смисъл дилемата за платено или безплатно образование изглежда безсмислена.

Ако българските университети искат да предлагат качествено образование, те се нуждаят от доста повече средства от предлаганите им от държавния бюджет. Нужно е и да се премахне съществуващата сега уравниловка, породена от разпределянето на бюджетни средства между институциите, предлагащи висше образование.

Колкото по-желан е един университет, с толкова повече средства от бюджета трябва да разполага и толкова по-висока трябва да бъде таксата за обучение в него. Това е основният принцип. Трябва да стане ясно, че не високите такси ще отблъскват студентите, а лошото равнище на преподаване и лошият авторитет на учебното заведение.

Малко ще са тези качествени студенти, които ще бъдат привлечени само и единствено от по-ниските такси, без оглед равнището на обучение и базата в един университет. Подходът трябва да бъде друг.

За да бъдат запазени малкото класни университети, които все още успяват да съществуват в България, таксите в тях трябва да бъдат високи. Високи трябва да бъдат и поставените цели. Качествен да бъде преподавателският състав.

Съвсем отделен е въпросът как и кога способните студенти ще плащат тези такси. Това може да става чрез държавни помощи или заеми, които да се изплащат или да се опрощават при определени условия, след завършването.

Този проблем е решен в Европа и Америка преди десетки години. Няма защо да се открива топлата вода. Няма защо да се плаши обществото с високите такси за университетите и платеното образование (сякаш има безплатно), а трябва да се създаде достъпна кредитна система за студенти.

От своя страна университетите ще се позамогнат и постепенно ще създадат своя система за подпомагане на студенти. Така, както се прави в Европа и Америка. Там отдавна високите такси не са проблем, при това не само за най-способните, за даровитите.

Единственият проблем и надпревара е как да бъдат привлечени повече студенти в съответния университет. В този смисъл ректорите на българските университети трябва да престанат със „сиромахомилството“ и не бива да се опасяват от това, че 1000 лева такса ще бъдат проблем за техните студенти.

Те трябва да се опасяват от това, че системата за кредитиране и подпомагане закъснява и въпреки променения закон, тя все още не е факт и не се знае кога ще стане факт.

За това трябва да се опасяват и в Министерството на образованието, където създаването на системата трябва да се инициира. Има възможности и за ползването на фондове от ЕС. И университетите и министерството трябва да обединят усилията си  за да се постигне желаната промяна.

Законът за висшето образование е само първа стъпка в правилна посока.

------

Имате ли мнение по въпроса? Споделете го в блога на Dnes.bg.