Ще се приюти ли властта в женска гръд?

”Франция е твърде благородно кралство, за да бъде управлявано от жена. На герба й не стои хурка”. Това се провиква през далечната 1316 г. Гоше дьо Шатийон, френски конетабъл, или командващият на войската - един от най-важните хора във властта в средновековна Франция. 

Причината? Препотвърждаването на Салическия закон, според който жените във Франция са лишени да наследяват короната – тоест да управляват.

Поводът? Да може крал Филип V да вземе трона и да отстрани от властта племенницата си, Жана Наварска, дъщеря на Луи X, върху която е тегнело и съмнението, че е незаконно родена.

Малко сложно, но този полически акт е един от най-важните в историята на Франция. Защото премахва жените от управлението и защото предизвиква 100-годишната война с Англия.

Салическият закон е създаден през 510 г. от първия християнски крал на франките – Хлодвиг. Идеята му е, че жени не могат да наследяват каквото и да е имущество от баща си – всичко отива за синовете.

Дълго след Хлодвиг, който е от първата френска владетелска династия , тази на Меровингите, това феодално схващане не се променя.

Така е и по времето на следващата династия – тази на Каролингите – чийто най-прочут владетел – Карл Велики (обявен за френски император през 800 г.) се счита за баща на френската държава.

Едва по време на следващата династия – тази на Капетите (започнала с царуването на Хуго Капет през 987 г.), истинските родоначалници на френските крале, нещата се променят.

Жени започват да управляват графства, херцогства или по-малки благороднически имения – т.е. имат правото да ги наследяват, естествено - ако няма друг мъжки наследник по права линия.

Например, ако синовете на графа са мъртви и нямат потомство, то наследството отива при дъщерята му, а не при брат му, или братовчед му, както Салическият закон би отредил, ако починалият имаше жив брат или братовчед.

Никой обаче не е и мислил за наследяването на короната от жена. Най-вече по една проста причина. От началото на Капетите през 987 г. до 1316 г. нито един френски крал не е оставял престола без мъжки наследник.

Това от своя страна е вкоренило схващането, че жената не е годна да управлява кралство, че Бог определя само мъже да командват френската държава.

Това е и основната причина остарелият Салически закон да бъде изваден от прахта и сложен в действие през 1316 г. Филип V става крал, племенницата му е отстранена от престола.

Официално вече само мъже могат да сядат на трона. Когато този крал (който междувременно е един от най-кадърните управници във френската история) умира през 1322 г. едва на 29 години, той не оставя мъжки наследници.

Наследява го брат му Шарл IV. И той не оставя принцове. Има сестра обаче. Тази сестра, на име Изабел,  е омъжена за френския крал Едуард II. Има и син – Едуард III, вече провъзгласен за английски крал.

Стига се до искането Едуард да стане френски монарх. Изглежда абсурдно, но логично. Защо пък сестрата да не предава кралска кръв, нима френските крале  не се раждат от жени, казват английските благородници в династическия спор.

Филип IV Хубави (това е кралят, унищожил Ордена на тамплиерите и направил фатална датата петък 13-ти) има 4 деца - трима сина, които последователно стават крале на Франция – Луи X, Филип V и Шарл IV. Има и дъщеря Изабел, както бе споменато по-горе, омъжена за англисйкия крал.

Правата на Изабел и нейния син обаче са низвергнати. Френски крал става нейния и на братята й братовчед – Филил. Филип VI е пръв от династията Валоа.

След известно време малдият Едуард III обаче не си оставя колата в калта и обявявя война на Франция. Накичва се с титлата крал на Франция и Англия. Тази двойственост продължава 100 години и разкъсва кралство Франция от войни и икономически проблеми.

Всъщност и династията Валоа завършва пътя си с трима братя - Франсоа II, Шарл IX и Анри III. И започва нова династия – тази на Бурбоните с Анри IV, пак заради липсата на пряк мъжки наследник.

И нито една жена кралица. Англия има свои кралици. Елизабет управлява от 1558 до 1603 г. Виктория – поема короната от  1837-1901 г.

Дори Русия има императрици – Екатерина I, царувала кратко, от 1725 -1727, Елисвета I от 1741—1762 г. и най-прочутата – Екатерина Велика – 1762 до 1796 г.

Във Франция обаче идеята за женска власт, дори и в съвременното общество, граничи с абсурд. Жените винаги са в сянка. Сякаш този Салически закон продължава да действа и върху съвременната политика.

Франция не е имала запомнящи се жени-политици. Не е имала своя Маргарет Тачър, Ангела Меркел, Мадлин Олбрайт, Кондолийза Райс. Все пак и Франция е имала своя жена министър-председател - Едит Кресон, назначена от Митеран през 1991 г., но бързо загубила поста си още през 1992 г. заради висока непопулярност.

Сега обаче Франция си има кандидат-президент жена. Сеголен Роял е първата жена-кандидат президент и има доста добри шансове да успее на балотажа на 6-ти май. А това означава власт, тъй като Франция е президентска република.

И макар че Сеголен е обявявана за “некомпетентна”, то пък нейният опонент Никола Саркози е определян за прекалено авторитарен.

Факт е, че и двамата са надежда за Франция за съживяването на икономиката, която изпадна в летаргия по време на управлението на досегашния президент Жак Ширак.

Дали Франция – родината на съвременната европейска демокрация, ще намери сили да смени девиза Свобода, равенство, братство  на Свобода, равенство, сестринство ще стане ясно на 6-ти май.

-------

Имате ли мнение по въпроса? Споделете го в блога на Dnes.bg.