Русия се стреми към контрол върху киберпространството!

Кибернамесата на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. бе съпроводена от нещо, което американски и европейски експерти описват като обезпокоителна кампания на Кремъл за пренаписване на правилата в глобалното киберпространство.

Наскоро видях чернова на руско предложение за нова "Конвенция на ООН за сътрудничество в борбата с информационната престъпност", показана ми от експерт по сигурността, сдобил се с копие, пише Дейвид Игнейшъс, "Вашингтон пост". Документът от 54 страници съдържа 72 члена, които обхващат събирането от властите на данни за интернет трафика, "етичен кодекс" за киберпространството и "съвместни разследвания" на зловредна дейност. Лексиката изглежда бюрократична и безобидна, но експерти твърдят, че ако бъде одобрен, документът ще позволи на Русия да придобие още по-голямо влияние в киберпространството.

Предложената от Кремъл конвенция ще засили възможностите на Русия и други авторитарни държави да контролират комуникациите в своите страни и да придобиват достъп до комуникациите в други страни, казват няколко водещи киберексперти от САЩ. Те описват последния проект като част от стремежа на Москва през последното десетилетие да придаде законовата форма на онова, което руските стратези обичат да наричат "информационно пространство".

Предложението бе направено от Кремъл по-рано тази година и на 4 април бе описано в статия на "Комерсант". Московският всекидневник съобщи, че руското външно министерство е окачествило конвенцията като "иновативен" и "универсален" опит да бъде заменена Будапещенската конвенция, подписана от САЩ и още 55 страни, но отхвърлена от Русия. "Комерсант" писа, че в пакта от Будапеща "руските власти са видели заплаха за суверенитета на страната".

Заявката на Русия да пренапише глобалните правила посредством ООН е в унисон с персоналната покана за киберсътрудничество, отправена от президента Владимир Путин към президента Доналд Тръмп на срещата на върха на Г-20 в Хамбург през юли. Путин "яростно отрече", че Русия се е намесвала в американските избори, написа после Тръмп в Twitter. После Тръмп пусна озадачаваща идея: "Путин и аз обсъдихме създаването на непробиваемо звено за кибернетична сигурност, така че изборното хакерство и много други негативни неща да бъдат защитени и в безопасност".

Намекът на Тръмп, че Америка ще се присъедини към Русия в киберотбраната вдигна голям шум в САЩ. Един коментатор в Twitter написа: "Това е все едно ФБР да покани мафията да създадат съвместно звено за борба с престъпността". Белият дом бързо би отбой след този "туит" на Тръмп. Съветникът по вътрешната сигурност Том Босърт каза на 14 юли пред репортери: "Не смятам, че САЩ и Русия вече са стигнали дотам по въпроса за киберпространството. И след като не сме го направили, значи не сме имали разговори за партньорство".

Мнозина американски киберексперти споделят възгледа на Босърт, че сключването на някакво официално споразумение за партньорство с Москва за момента е неразумно, но въпреки това дискретните дискусии за изграждане на доверие може да бъдат полезни. Те може да включват контакти на военни и техническо ниво, които да проучат как да се избягват катастрофални кибернетични събития, които могат да навредят на стратегически системи или представляват системен риск.

Представители на САЩ и Русия поддържаха диалог за принципите за управление на интернет, но засега той е в задънена улица. Руският екип беше воден от служителя във външно министерство Андрей Крутских, съветник на Путин по киберпроблематиката, а американският от Кристофър Пейнтър, който беше кибершеф при президента Барак Обама, а после киберкоординатор в Държавния департамент, който пост напусна тази година.

Тези контакти са важни, но те заглъхнаха с влошаване на отношенията между САЩ и Русия. Работната група на високо равнище прекрати срещите си, след като Русия нападна Украйна през 2014 г. Спонсорираната от ООН Група от правителствени експерти по информационната сигурност се разпадна през юни, след като не постигна консенсус за мерките за подобряване на информационната сигурност. След първоначалното одобрение на Тръмп предложението на Путин в Хамбург за двустранно сътрудничество бързо изчезна.

Междувременно руснаците продължават кампанията си за регулиране на киберпространството по техни условия, при което мобилизират свои съюзници да подкрепят тяхната алтернатива на Будапещенската конвенция. Най-големите възражения на Москва са, че член 32 (б) в документа от Будапеща позволява не на правителствата, а на притежателите на данни да контролират тяхното използване. Москва иска държавен контрол върху информацията.

Русия получи донякъде световна подкрепа за своите усилия на срещата в Сямън, Китай, през септември на т.нар. група БРИКС - Бразилия, Русия, Индия Китай и Южна Африка. В официалната си декларация страните "признават необходимостта от универсален регулаторен задължителен инструмент за борба с престъпното използване на информационни и комуникационни технологии под егидата на ООН". Страните "признават инициативата" на Русия да се стреми към такъв задължаващ договор.

Ако събитията от миналата година са ни научили на нещо, то е, че Русия гледа на информацията като на решаващо политическо оръжие и иска да контролира това потенциално бойно поле. Глобалният регулаторен аспект на тази надпревара привлича малко внимание, но може да помогне да се изясни дали свободният обмен на информация оцелява във века на автократите.
 

(БТА)