По следите на истината: СССР притеснени след убийството на Кенеди

Публикуваните вчера документи за убийството на президента на САЩ Джон Кенеди са истинска находка за търсачите на истината, които се опитват от повече от половин век да установят какво се е случило в Далас през 1963 г., пише в. "Ню Йорк таймс".

В документите се говори за мафиоти, шпиони и кубинци. Те съобщават за подозренията на Кремъл, че зад убийството е стоял вицепрезидентът Линдън Джонсън, както и опасенията на властите в САЩ, че обществото няма да приеме официалната версия за събитията. Някои от тях показват вълненията и хаоса през дните след убийството на президента. Сред тях е и паметна бележка, очевидно продиктувана от самия директор на ФБР Джон Едгар Хувър малко след убийството на Лий Харви Осуалд през ноември 1963 г., която започва с лаконичното изречение "няма нищо ново по случая Осуалд, освен че е мъртъв".

Само 53 от публикуваните вчера 2891 документа никога не са били разкривани. Останалите са били публикувани с редакции, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Един от тях разкрива реакцията на убийството в СССР. Някои в Москва са го сметнали за преврат на ултрадесните сили в САЩ и са очаквали, че за случая ще бъде обвинен Съветският съюз. Неназован информатор е казал пред американски шпиони, че КГБ разполага с доказателства, че президентът Джонсън е отговорен за убийството.

В паметната си бележка два дни след убийството директорът Хувър изразява безпокойство, че убийството на Осуалд ще предизвика съмнения сред американците, че той е истинският убиец. За убийството на Осуалд не може да има извинения, особено предвид предупрежденията към полицията в Далас, е заявил Хувър, намеквайки, че ликвидиралия го служител на реда Джак Руби може да е свързан с чикагската организирана престъпност. Директорът е предвидил, че това скоро ще доведе до цяла индустрия от разследвания и подозрения.

Хувър е изразил и притеснения, че контактът между Осуалд и кубинското посолство в Мексико, както и изпратеното от него писмо до съветското посолство във Вашингтон, може да усложнят външните отношения на САЩ.

Документите няма да сложат край на споровете и спекулациите, а някои от тях може да предизвикат нови въпроси, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". През 1975 г. директорът на ЦРУ Ричард Хелмс е бил запитан, по време на показания под клетва, дали има информация, показваща, "че Осуалд е бил агент на ЦРУ или че агент..."

Но публикуваната част от документа свършва там. Отговорът на Хелмс също не е показан, отбелязва американското издание.

Останалите документи ще бъдат публикувани след 6-месечно проучване, отбелязва в. "Вашингтон пост". Президентът на САЩ Доналд Тръмп отстъпи, давайки този срок, за да може да бъде редактирана определена информация, свързана с националната сигурност. Някои от липсващите материали са тези от най-голям интерес за експертите по случая, например 338-странично досие за Джон Мур, ръководител на клона на ЦРУ в Далас по време на убийството. Липсва и 18-странично досие за Гордън Макглендън, бизнесмен от Далас, разговарял с Руби точно преди той да застреля Осуалд. Не са публикувани и материали за известни кубински дисиденти в изгнание, противници на Кастро, които също са били сред заподозрените за убийството групи.

Въпреки това документите не опровергават теорията, че бившият морски пехотинец Осуалд е действал самостоятелно. Дълъг проектодоклад на Комисията по убийствата на Камарата на представителите на САЩ отхвърля като малко вероятна версията, че Куба е разпоредила убийството заради опитите на ЦРУ да ликвидира Фидел Кастро. Повечето американци обаче смятат, че Осуалд не е действал сам, отбелязва в. "Вашингтон пост", цитирайки проучвания на "Галъп".

/БТА/