„Да живее нашият съд, най-хуманен на света!”

Преди доста години в един съветски филм един дебел бандюга приветства съда като се провикна: „Да здравствует наш суд, самы гуман ны в мире”.

Филмът, разбира се, беше комедия. А репликата поради своето двусмислие стана култова в онези години. За хуманизъм на съветския съд впрочем, може да се говори наистина само в комедии.

Виж, хуманизмът на българския съд стана пословичен през последните години. Дотолкова, че стъписва не само българското общество, но и европейските институции. Никак няма да е чудно, ако от Европа оценят хуманното поведение на съда, като въведат предпазна клауза и хуманните решения на българските тоги не бъдат признавани в останалите страни от Съюза.

Защото хуманизмът на българския съд е целенасочен и канализиран. Той е предназначен само за високопоставени бандити. Не за техните жертви, опазил ги Бог, нашите хуманни съдии... Когато по някаква случайност бандит стигне до следствие или още по-рядко, до съдебно дело, съдът винаги проявява своята хуманност. Защото бандитите горките и те са хора и имат права, (и пари) за разлика от жертвите.

То не бяха болни зъби, то не бяха дискови хернии, то не бяха епилепсии, то не бяха нервни неразположения, имаше дори нощни напикавания. Болен народ, болен съд, а най-болни бандитите...

Но като ги пуснат нещата се пооправят. Кой в чужбина, кой на лов, кой старите връзки поправя, кой със свидетели се занимава. И нещата потръгват. Делото разбира се продължава, бандитите се отказват от предварителните показания и признания, свидетелите обявяват, че са си спомнили цялата истина и само истината, прокурорите са безсилни, съдът в целия си блясък обявява присъдата.

Всъщност, както се досещате, такава няма. Сигурен съм, че един ден ще бъдат написани хумористични книги за решенията на хуманния български съд, книги, които ще имат голям успех не само в нашата страна. Нима трябва да остане в забвение гениалното решение на хуманния български съд, оправдал обвиняеми за „изчезването” на стотици тонове захар, като обяви, че дъждът ги бил отмил.

Както писа колега тогава, „ако това беше вярно, Бургас да се беше сиропирал”. Или оправдателната присъда за бандит, хванат с пистолет в ръка, който пред съда обясни, че както си вървял, се спънал в нещо и като се навел да види какво е, с изненада открил пистолет и точно тогава полицията го хванала.

А ако трябва да изброяваме конкретни случаи с освободени „по болест” бандити, няма да ни стигне мястото.

Сега ставаме свидетели на поредния хуманен акт на българския съд, който освободи и Топлото да си иде вкъщи. Естествено, за да измисли по-добре откъде са дошли милионите, които му намериха наши и чужди служби. И как той, най-гениалният инвеститор, е привличал пари за управление колкото една средна банка.

Горкият, кога ли от бизнес дела му е оставало време за джакузито и манекенките... Добре, че поне съдът го разбира. Прокуратурата се опасява, че сега, когато никой от обвиняемите по това дело не е зад решетките, най-после ще бъдат открити оправдателните документи за натрупаните милиони.

Нещо, което не се случи за 11-те месеца, в които обвиняемият „инвеститор” беше задържан. Ами да го пуснат сега, дано се оправи, та да спре разплитането на чорапа и да си отдъхнат всички... Още повече, че и изборите минаха, нали... Има обаче една малка подробност, в която всъщност ни е надеждата – ЕС, в който въпреки хуманния български съд, България вече членува.

Налагането на предпазна клауза от Брюксел за българските хуманисти май е най-доброто което може да ни се случи. А дотогава – „Да здравствует наш суд, самы гуманны в мире”....