Такова животно нéма

Нали знаете вица за шопа, който гледал жирафа и повтарял – „е тé такова животно нéма..”.

Нещо такова сега става и около българското здравеопазване. Лекарите и сестрите негодуват от условията на труд, пациентите усещат на гърба си, че има криза, единствено от здравното министерство, начело с министъра, продължават да декларират, че всичко си е наред и за никаква криза не може да се говори.

„Тé такова животно като криза в българското здравеопазване нéма....”. Това стана заклинание за хората от здравното министерство. Лекарите, според министъра, взимат заплати в четирицифрени суми и протестират, защото са просто неблагодарници и политически мотивирани, за да искат промени.

Монополът на здравно осигурителната каса не трябва да се пипа, защото е най-доброто нещо, а пациентите са си направо щастливи, че имат този министър и тази система.

Подобно поведение обаче няма да помогне за решаване на видимите от всички проблеми и недъзи на сегашната система на здравеопазване в България. Хората от института „Пирогов” протестират вече доста дни, но няма кой да ги забележи.

А би трябвало, защото протестите не са само за пари - те са вътре в системата и добре знаят какво трябва да се промени. За подобно отношение към тях обаче са виновни и самите лекари. Не тези от „Пирогов” конкретно, а всички.

Първо, защото самите те не са си изяснили какво точно искат и как да се постигне това, което искат. Самата гилдия е тотално разединена или няма мнение по повечето въпроси, както и за това как и кой да решава проблемите.

По този начин професионалната гилдия изпуска инициативата и я предоставя на политиците, които впрочем също не се натискат да я вземат. Тук определено вина има и Лекарският съюз, който не само не изработи стратегия за излизане от кризата и не пое инициативата, но се занимава едва ли не само с вътрешните си проблеми и битки между фракциите в организацията.

Протестите са по отделни болници – днес е „Пирогов” , преди време бяха лекарите от други болници в столицата и страната, утре вероятно ще са лекари в Пловдив или Варна. Различни искания, некоординирано поведение, липса на стратегия и ясна визия за обществото какво точно искат лекарите.

Като изключим, разбира се, заплатите, защото тук единомислието е по-голямо, макар дори и в тази област да не тотално. Няма нищо по-естествено от това човек да иска адекватно заплащане за полагания труд. Но заплащането е продукт на определена система, на определена организация и ако тя не работи нормално, няма как да се промени само заплащането.

Лекарите първо трябва да са наясно какво да се промени в системата като цяло. Например защо е тази съпротива и неистовото желание на управляващите да се запази монополът на Националната здравноосигурителна каса? Нито историите за големи разходи на средства, нито тези със закупуваните коли, нито супер модерните офиси, нито набъбващата администрация на Касата, са в състояние да стреснат някого в управлението на здравеопазването и на държавата.

Това е така, защото на НЗОК се гледа като на политически орган. Като на инструмент за управление, не за обслужване. Парадоксално е, но е точно така. По стара традиция този който събира парите, той командва. Нищо, че парите не са негови. Затова НЗОК е политическа институция, в която постовете се разпределят според силата на участващите в управлението на страната.

Това е институция за управление, не за обслужване на системата. Който не вярва, нека поговори с практикуващите лекари, на които им е писнало от проверяващи инспектори и инспекторки от Касата. Да, с главно К, защото е единствена.

България може и да е в Европейския Съюз, но в това да изградиш и поддържаш един монополист, от който да зависи системата на здравеопазване като цяло, няма нищо европейско. За лекарите това трябва да е ясно, но те трябва да направят така, че това да стане ясно и на обществото.

Касата-монополист е една от злините. Сигурно могат да се посочат много други. Например размераът на осигурителната вноска. Или механизмите за инвестиране в болнично оборудване и екипировка. Или броят на леглата в болниците и съотношението лекари-лекувани. Или нещо друго, което експертите знаят.

И едва след това идва крайният резултат – заплащането на медицинските кадри. Добрата стратегия за лекарските протести е да стигнат до единно виждане за цялата система на здравеопазване, да са наясно какво искат да се промени в системата, за да се промени и заплащането.

Ако не могат да говорят в един глас за тези неща, нека не се сърдят, че не ги чуват. А може би просто трябва да се поучат от таксиметровите шофьори, които също не знаят какво искат, но го искат единогласно.