Да си подруса косата руса или некои заблуди за чалгата

Ле-ле к'во стана, кажи к'во стана...Взимам си го назаем този въпрос от онези тримата ъпсуртни пичове. И се чудя к'во стана верно.

Нещо много чалга тегаво стана в тази страна. Кой си е мислел, че като извадиха онази простотия през 90-те за неква Радка-пиратка, дето си друсала косата руса, животецът ни ще стане толкова поп фолк /вижте тук един нагледен пример/.

Тежки времена, направо вълчи времена, би възкликнал Бернар Клавел. Чалгата си е чист продукт на посттоталитарния шок. Отвързаността на характера намери един топличък, влажен и цицорест приют в бесните трели, бесните врътки, бесните мутри, които не знаят дали ще доживеят до утре, в бягство от бясната обърканост и безпаричие.

Чалгата стана най-достъпното забавление. Защото е евтина (все пак и досега поп фолк субектите ни продължават да крадат от съседите и словосъчетанието авторски права не винаги съществува) и защото залага на евтиния секс.

Защото в бедни времена разюздаността е най-добрата избава от реалността. А България продължава да бъде бедна страна, където да откраднеш е по-достойно от това да знаеш кой е Бернар Клавел.

И като митовете около отстреляните босове, тези мецанати на чалгата, около тази жалка субкултура почнаха да никнат митични заблуди, които се превърнаха в обществена нагласа.

Заблуда първа

Чалгата, разбирай поп фолкът, е най-слушаната музика от българина. Това е балканска музика, тя ни е в кръвта и нон стоп ни тече из вените. Лягаме и ставаме с нея.

Това е идеалната музика за маса. Да седнеш в кръчмата и да бичи чалгата. Това е изконно, типично и ни е в душите. Всички слушат чалга, ама не си признавали.

Аре стига, бе. Според културната ни антропология, или иначе казано според фолклора, на нас не ни е присъщо да седим на маса, да се наливаме и да слушаме как полуголи "дами" забавляват аудиторията с някаква смесица от безумни звуци и кълчене на ханшовете.

Истината е, че всички знаят кои са най-редовните посетители в чалга клубовете. Костюмираните бизнесмени с тъмно минало, манекенките, дето искат да им седнат в скутовете (на бизнеслюдете) и да си оправят всичките проблеми. 

Другата част са бачкаторите от всякакъв род и сфери, дето от сутрин до вечер се скъсват от работа в подлудялата и нервна България. Избиването на емоциите тип: дано оцелея и утре, сега ще го хвана тоя и ще ми купи телефон и да се напия, че днеска се скъсах от юркане и работа, е разбираемо.

Това не са всички българи. Много моля.

Днес попаднах на един много точно илюстриращ цялата ситуация цитат в книгата, която чета в момента - “Приятели, любовници, шоколад” на шотландския автор Алегзандър Маккол Смит, гласящ следното: “Застанеш ли зад тезгяха с питите сирене, Шопенхауер започва да ти се струва много далечен”.

Опазил ме бог да правя внушение, че чалгата е музиката на бедните. И на богатите, които са престъпници. Факт е обаче, че тя се продава най-добре сред слоевете хора, които смятат Индира Ганди за поп фолк певица.

Икономическият ръст, който е постоянна тенденция у нас, прави много от българите по-състоятелни. Парите означават образование и преценка на различни морални ценности.

До колкото повече култури и субктултури имаш възможност да се докоснеш, толкова по-голям става изборът и преценката да оставиш порно актрисите в порното, а откачената им музика - в кофата за боклук.

Личи си и по самата чалга. Тя става все повече поп. Еволюира един вид.

Заблуда втора

Поп фолк певиците са страшно секси. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Истината е, че тези мацки, дето се пънат на микрофона, са като претапицирани стари табуретки, закърпени по лъскаво-кичозен начин отвън и изтърбушени отвътре.

Опитах се да правя разлика – всички са като по калъп. Руса коса (ако не е руса, то тя е като грива с ужасяващи удължения), огромни джуки, ама супер неестествени, все едно имат автомобилна гума в устничките, премрежен поглед, надути цици и разни кичозни бижута.

Такива кукли не са секси. Те са смешни. Приличат на истерични създания, пред които Франкещайн изглежда невинен като първокласник.

Наскоро чух изказване на доцент Вера Ганчева (рядко ерудиран български литературовед, превел за първи път Пипи Дългото чорапче у нас, и своебразен културен посланик на скандинавската литература в България), в което отбелязваше тоталната и необяснима (чалга) вакханалия, обхванала българското общество.

Тонът й обаче бе толкова ясен и категоричен: че става дума за субкултура, която ще се маргинализира. Защото в един момент никой няма да иска да гледа и да мечтае как си ляга до проститутка с изкривена представа за сексапил и красота.

Заблуда трета

Поп фолкът е музиката, с която ще пробием в Европа, защото тя носи нашите национални черти.

Единственото място, където чалгата е пробила в чужбина, е сред българските гастарбайтери.

В чужбина порнобизнес си имат. Екстри като псевдо пеещи порно актриси не им трябват.

Заблуда четвърта

Чалгата е като черната музика. Няма от какво да ни е срам. Да бе, да. Друг път. Разликата е, че дебелогъзата негърка, която си вее задника в рап клиповете, е добре заплатена и зависи от себе си. Тя никога не би тръгнала да реже салата и да сипва ракия на някой, защото прави кариера и танцува, за да изкарва пари.

А целта на тукашните поп фолк мацки е да се продадат колкото се може по-добре.

Между другото, ако американските поп и R&B изпълнители видят колко техни идеи са откраднати в родни поп фолк клипове, направо ще се гръмнат.

Със сигурност има още доста заблуди относно тази музика. И не бива да казваме, че това е най-слушаната и прилягаща на българина музика, само защото някои намират утехата в евтиното изразяване на чувства.

Музика, която се свири в кръчми с явно компрометирана в по-голямата си част публика, музика, която се развива, като залага на най-низките човешки страсти – това не е изкуство.

И ако огромната машина на чалгата е добре смазана, може само да се надяваме, че ще се прекатегоризира в по-ценностни проекти.

Които няма да бъдат по-малко печеливши със сигурност.

Във всеки случаи порно моделите на музикалното изкуство у нас още дълго време ще са хит. Поне докато сме бедни.

Тоест, докато никой не се замисля от какво ще се лиши, за да си купи няколко диска или платена музика от мрежата.