40 градуса на сянка, слънчасахме

При 40 градуса на сянка всичко изглежда различно. Сякаш движението се забавя, също като мисленето. Виждаш нещата различно, размазано, неясно.

Погледът не е концентриран, изводите често пъти са неверни. Най-вероятната следваща фаза е слънчасването – ситуация, при която се нуждаете от лекар.

През тези дни забелязвам масови признаци на слънчасване.

Да започнем с реакциите и коментарите на либийските събития. Замяната на смъртните присъди на медицинските сестри с доживотен затвор отключи доста реакции на слънчасали хора.

Едни се прегръщаха и поздравяваха, други говореха за победа.

Трети вече ги чакаха със сълзи на очи на летището, а един мастит професор обясняваше по телевизионен канал, че от самолета трябвало веднага да ги заведат в Сливенския затвор, защото такова било споразумението с либийската страна.

Ако не бяха слънчасали, вероятно щяха да са наясно, че ако има победа, това е на либийския диктатор Кадафи, който постигна всичко, което искаше, та и повече, и сега продължава да държи в шах българските медици и институции.

По всичко личи, че либийците са свикнали на силното слънце и не показват признаци на слънчасване, за разлика от повечето си български партньори. Те се държат така, сякаш са очаквали смъртните присъди на сестрите да бъдат изпълнени до края на месеца и сега въздъхват с облекчение.

Слънчасването продължава и на местна почва.

Съобщават промени в правителството. Нов министър на икономиката и енергетиката – вероятно най-важното министерство в държавата. Личи му че е доволен. Съобщава, че зад гърба му не надничат корпоративни интереси, а наднича целият български народ.

Може и да е така, а май и аз съм слънчасал, та не виждам народът да наднича зад гърба му. Оттам се подават само неясните контури на Живковия Мултипликационен подход от преди 30 години и Указ 56 от края на 80-те и силно мирише на нафталин.

Вървим напред в жегата. Ентусиазирана женица обяснява колко е благодарна на главния прокурор, че обсъдили заедно ситуацията. Разбирам, че това бил новият министър на правосъдието.

Нали съм слънчасал, та ми прилича на Нейчо Неев, помните ли го? Човекът, стигнал до най-голямото прозрение на български политик.

„Егати държавата щом аз и бех вицепремиер”.

Тази женица обаче май не е способна на подобно прозрение, приликата е само визуална. Всъщност, тя може и да е добър специалист, ама аз да не го знам, защото съм слънчасал.

Все ми се струва обаче, че закъсалото правораздаване и нормотворчество едва ли намират своя спасител в нейно лице. Но може и да не разбирам, защото жегата става непоносима и вече ме боли силно глава.

Разбирам обаче, че вече имаме Министерство на продоволствието, ама май не съм разбрал и това. Всичко вече наистина се дължи само на силното слънце. Някой си министър щял да се грижи за моето продоволствие.

Войната чука на прага, купоните вече се печатат. Големият брат ще разпределя дажбите. Абе, не сме ли в Европейския съюз и нямаме ли пазарна икономика? Ако някой си го мисли, явно е слънчасал.

Нищо, слънцето безжалостно пече, а ние продължаваме с демократичните упражнения. Слънчасал репортер от национална телевизия се мъчи да изобличи слънчасал депутат, който се движи с колата си на червено и в насрещното движение.

Народният представител усмихнат обяснява колко ценно за него е времето и затова правилата и законите не важат за великата му персона. Той само определя законите, слънчасалите поданици ги изпълняват.

Само че и той не разбира, че също е слънчасал, ако си мисли, че представлява някого, освен бездънния си джоб.

Този, който доскоро е управлявал магарешка каруца, сега е в лъскав костюм и Ауди в София, и обяснява важно колко много бърза по народни дела, все свързани с хората, които представлява.

Познато нали? Слънчасал окончателно. Главата вече наистина ме боли неистово. Ще потърся лекар.

Ама май и те били слънчасали, всичките доктори, дето се надяват да им дадат заплати по-високи от тези на шофьорите.