След разпада на халифата: Какво ще се случи със сирачетата на ИД?

В пет часа сутринта на една септемврийска сутрин през 2014 г. 14-годишната Сорая опакова багажа си в куфар и напуска дома на семейството си в Лион, Франция. Звукът на затварящата се след нея врата събужда по-голямата й сестра, която бърза да събуди майка им Надя.

Майката бързо отваря прозореца и казва на Сорая да се върне. Момичето се спира за няколко секунди, поглежда нагоре и продължава. През паркинга и отвъд полезрението на майка си.

Надя се обажда в полицията, за да съобщи, че дъщеря й е избягала. Няколко часа по-късно, говорейки с приятел на Сорая, Надя разбира истинската причина за внезапното бягство на дъщеря си. Сорая е отишла в Сирия, за да се присъедини към Ислямска държава.

Надя все още не може да приеме факта, че дъщеря й се е радикализирала пред очите й - онлайн, у дома. Смята се, че на Сорая й е оказана помощ да пресече няколко международни граници преди да бъде вкарана в Сирия, пише CNN.

Затруднението на Франция

Борбата срещу ИДИЛ в Сирия е в своя край, но за Европа започва истинското изпитание - какво да прави с европейците, станали част от разгромения халифат. Всяка страна се справя различно с проблема.

Франция пострада повече от всяка друга европейска държава на собствена територия от нападенията на ИДИЛ. От 2013 година до сега над 250 души са убити в името на идеологията на ИДИЛ. Въпросът какво да се прави с французите, присъединили се към терористичната организация, никога не е бил лесен.

Според президента Еманюел Макрон джихадистите трябва да бъдат съдени в Сирия или Ирак, където може да бъдат осъдени и на смърт, което във Франция е невъзможно. Той все пак подчерта, че ще поиска смъртната присъда да бъде отменена в тези страни.

Макрон заяви, че французите, задържани в Сирия и Ирак могат да решат дали искат да бъдат съдени на място. Но все пак подчертава, че те имат право и на консулска закрила и в този случай дипломатите ще бъдат мобилизирани. В Ирак предстои да бъдат съдени 13 французи, които са се били на страната на ИДИЛ.

Франция отдавна пренебрегва призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп да репатрира всички бойци и да ги съди у дома. САЩ искаше всички европейци, които се бяха присъединили към ИДИЛ, да бъдат изведени от бойното поле, основно с цел да предотврати прегрупирането им, когато американската армия се подготвя за изтегляне от Сирия.

На този фон 82% от французите са категорични, че Ирак трябва да съди френските граждани, а 89% се притесняват от завръщането на джихадистите у дома.

Жертвите на терористични актове пък искат джихадистите да бъдат изправени пред френските съдилища. Така, освен че ще получат заслуженото, ще могат да отговорят и на въпроси как са организирани атаките.

В момента Париж работи по репатрирането на около 130 джихадисти от френски произход обратно в странатаа. Вътрешният министър на Франция обясни, че всички ще бъдат съдени във Франция. Сред тях е и Адриен Гюял, французин, заловен от кюрдите миналата година, за когото се смята, че е имал пръст в организацията на атаката в Ница от 2016 г.

Сирачетата

Истински сложният въпрос е друг - какво ще стане с децата, и онези, които са били отведени от родителите си в халифата, и родените там.

Париж вече планира да репатрира непълнолетните като разглежда всеки случай сам за себе си. Според Франция 550 деца са живели в територии на халифата от 2014 г. насам. От тях 84 са вече във Франция, а още 90 ще бъдат върнати в близките седмици.

Много от тях за сирачета и за семействата им във Франция тяхното завръщане е не само въпрос на дълг, но и проблясък надежда.

Историята на Сорая и Исмаел

За Надя завръщането на тези деца е специално, особено когато разбира все повече от историята на дъщеря си. В началото, след като Сорая избягала в Сирия, Надя понякога получавала обаждания в Skyhpe от дъщеря си. По време на един от тези разговори Сорая споделила на майка си, че тя и съпругът й, също от френски произход, имат син. Тя изпратила снимки на момчето Исмаел.

Тогава обажданията били преустановени. Надя вяра, че Сорая и съпругът й са били убити през есента на 2017 г. при бомбардировките срещу Ракка. Въпреки това тя знае от Червения кръст, че Исмаел е жив, защото е видяла негова снимка. Момчето е на почти 3 г. и е в един от кюрдските лагери в Сирия и е едно от децата, които Франция се подготвя да изтегли обратно у дома.

Надя обяснява, че е получила много малко информация или помощ от френските власти. За нея чакането да види внука си, когото никога не е срещала, е почти непоносимо.

"Ние живеем, ден и нощ, смъртта на нашите деца... Дори не е всеки ден, то е всяка секунда. Чувствам се сякаш съм жертва на два пъти и на никого не му пука. Чувствам се сама, страдам. Не мога да спя, понякога се събуждам и се питам защо. Бих предпочела никога да не се събудя", обяснява Надя.

Тя вече е започнала да обзавежда стаята на внука си - изпълнила я е с играчки, книжки и дрехи. Това й помогнало през процеса на чакането.

"Няма да се откажа, заради детето", обяснява Надя. "Той е просто малко дете. Не бива да е там. И той е всичко, което ми е останало от дъщеря ми", споделя жената.

"Загубено време" за загубените деца

Самиа Мактуф е адвокат, който представлява семействата на жертвите на терористичната атака в концертна зала Батаклан от ноември 2015 г. Тя представлява и семействата, които се надяват да си върнат децата от териториите на ИДИЛ. Според нея Франция действа твърде бавно.

"Те са деца. Те са невинни, за какво да ги съдим? Единственото, което заслужават, е нашата защита. Те имат правото да искат от френското правителство да имат права и правна защита", смята адвокатът. Според Мактуф забавянето в завръщането на децата е провал на управлението.

Над 2500 деца от 30 страни, свързани със семейства на бойци на ИДИЛ, се намират в лагери в североизточна Сирия според неправителствената организация "Спасете децата". Според НПО-то тези непълнолетни са настанени отделно от лагерите за бежанци и тази "сегрегация" пречи на достъпа им до услуги и помощ.

"Спасете децата" смята, че тези деца имат нужда от специализирана помощ, за да се възстановят от преживяното и да се върнат към нормалния живот, заедно със семействата си.

Децата също така трябва да минат през дълъг процес преди да се съберат с роднините си. Някои от тях е вероятно да се окажат в дом за временно настаняване, докато случаите им се разглеждат. Именно затова Самия Мактуф смята, че е нехуманно от странна на френското правителство да се забави.

"Вече сме изгубили една година и от миналата година знаем в кой лагер са, знаем, че са французи, знаем, че имат семейства във Франция и не сме направили нищо", обяснява Мактуф.

Надин Рибе-Райнхарт е загубила сина си при атаката в зала Батаклан и е съгласна, че трябва да се прави разлика между онези, които са избрали съзнателно да се присъединят към ИДИЛ и тези, които не са, и че децата трябва спешно да бъдат върнати у дома. В противен случай, смята Надин, французите ще покажат, че също са загубили хуманността си. Точно като джихадистите.