Вюнсдорф – Малката Москва в сърцето на Източна Германия

Снимка: Flickr

3 / 12

На около 40 километра от Берлин се намира малкото градче Вюнсдорф. То е дом на 6000 души.  Но преди 30 години в него живеят над 80 хиляди души. 75 хил. от тях са мъже, жени и деца дошли от Съветския съюз.

Във Вюнсдорф е намира една от най-големите военни бази в Европа и един от най-големите лагери на Червената армия извън СССР. Той бил толкова голям, че бил познат като "Малката Москва“ - всеки ден редовни влакове тръгвали към руската столица. Вътре в базата имало училища, магазини, болници и места за отдих.

Вюнсдорф става лагер на Съветския съюз след погрома на нацистка Германия в края на Втората световна война. Но неговата история като военен лагер започва още преди 70 години.  Преди да се появят първите бараки, мястото било тренировъчно стрелбище за Пруската армия. После се появила железопътната линия, а до началото на Първата световна война Вюнсдорф вече бил дом на 60 хил. войници и най-голямата база в Европа.

През 1935 година мястото се превръща в централно управление на Вермахта. Под ръководството на Хитлер Вюнсдорф се превръща в мощна военна крепост. Нацистите строят под базата подземни тунели, стаи за комуникация и бункери, които да ги предпазят от падащите бомби. Нарекли ги "Цепелин“. Войната приключила, дошла Червената армия...

Когато руснаците поемат контрола над Вюнсдорф, източногерманците започват да наричат лагера „Забранения град“. Съветските войници спират целия трафик към и и около базата си. Издигат статуя на Ленин в двора, украсяват стените си с картини от дома.

“Присъствието на съветски войници в Източна Германия било зашеметяващо, казва кореспондентът на BBC в Москва Стийв Росенбърг. - Във Вюнсдорф имало 800 гарнизона, половин милион съветски войници. За Москва, това била ключова точка в Европа.“

Но през 1989 година пада Берлинската стена. Желязната завеса се вдига, а съветската империя започва да се разпада. Тогава Москва прибира своите войници обратно у дома. След себе си те оставят 98300 патрона, 47000 боеприпаси и боклук, включително химикали, масло, стара боя, гуми, батерии и азбест.

Хладилници, телевизори и всякаква електроника също били изоставени в магазините. Семействата трябвало да си тръгнат толкова бързо, че дори не взели цялата си покъщина. Някои оставили и домашните си любимци, чиито скелети и до днес могат да бъдат открити във Вюнсдорф. Москва вярвала, че силата и влиянието й ще остане завинаги в Източна Германия, ала съдбата отредила базата да остане напълно изоставена.

Днес я посещават само фотографи и хора, които обичат да се разхождат из изоставени сгради. По стените й още личи присъствието на СССР – картини с комунистическа пропаганда и съветски монументи показват какъв е бил живота в съюза. Залепени вестници са използвани като основа за полагането на тапети, заглавията им още могат да бъдат разчетени.

"Тръгнахме си с чувство на голяма историческа несправедливост. Ние и нашите западни съюзници бяхме стигнали Германия по едно и също време, но ние бяхме единствените, които напускаха страната, казва пред BBC последният руски войник, който напуска Германия през 1994 г. Антон Терентиев. - Страната, която помогна най-много за побеждаването над фашизма си тръгна. Но другите останаха. Защо?“