Да убиеш Русалка

Казва се Русалка. Не е героиня на Ханс-Кристиян Андерсен, нито е рисувано геройче на Дисни.

Русалка е лама. Ламите са красиви, пухкави животни.

Тези от тях, които са родени под щастлива звезда, си живеят дълго и весело в Южна Америка и там си и умират. По естествен път.

Останалите се намират из разни зоопаркове, като най-прецаканите от съдбата се озовават в България.

Разбира се, те също умират, само дето го правят по-бързо и мъчително.

Та така и с Русалка. Подарили ни я от зоопарка в Цюрих, понеже швейцарците нещо се объркали и преценили, че сме дорасли да си имаме лама в зоологическата градина.

Решили, че животното ще живее доволно и щастливо и през ум не им минало, че няма да добута третата си година и ще умре от... отрова за мишки.

Ние обаче им показахме, че сме хора на място и че няма да им търпим разните му там екзотични животни, я! 

Като, за да няма недомлъвки и неясности, им го показахме по най-живописния начин.

И така ламата с романтично име, кръстена лично от швейцарския посланик у нас, се прости с охолния си живот в България.

Някой предприемчив представител на човешкия род я прати във вечните ловни полета посредством отрова за мишки.

Драмата се разигра в Центъра за, забележете, защита на природата и животните в Добрич.

За по-логичните от вас вероятно е леко неясно от какво защитава животните този център и кои точно животни защитава – мишките или ламите.

Вариантите са няколко.

Вариант 1. В зоопарка защитават животните прекалено добре, вследствие на което мишките се плодят бурно, волно и безотговорно. Не ползват контрацепция.

За да бъде прекратена сексуалната вакханалия, се взима гениалното решение гризачите да бъдат елиминирани посредством отрова.

Пак добре, че не са решили да ги стрелят на месо, например, че покрай тях щеше да замине и слонът.
 
След взетото решение, отрова се поставя навсякъде, така че кьорава мишка да не остане околовръст.

Разбира се, така може да се простим и с една-две лами, но това е без значение. Все ще се намери някой улав швейцарец, който да ни подари нова.

Вариант 2. Някой решава да отрови ламата умишлено. Може би го е погледнала накриво, може би го е наплюла, а може би и двете едновременно.

Каквото и да е направила обаче, мръсната гад трябва да умре и това е. Точка.

Вариант 3. Ламата е недоволна от живота си в зоопарка. Обявява стачка, обаче понеже всички погледи напоследък са втренчени в учителите, никой не й обръща внимание.

Тя се обезкуражава, демотивира и отчайва, и прибягва към крайно решение.

Отива в склада, снабдява се с отрова за мишки, след което се пльосва артистично в двора на зоопарка и умира, оставяйки със сетни сили части от „веществото“ около себе си – понеже е егоцентрична и иска околните да се чувстват виновни за кончината й.

Съвет към полицаите, които са правили „оглед на района“: поразтърсете се още малко, може и предсмъртно писмо да намерите.

Разбира се, всеки е свободен сам да анализира и интерпретира трагичната случка, както и причините, довели до нея.

Това, което обаче е кристално ясно, е, че от чисто практична гледна точка може би е по-добре да не приемаме повече подаръци под формата на лами.

Май е по-добре да ги оставим да си живеят или в Цюрих, или в родните им географски ширини, където вероятността да попаднат в един и същи социален кръг с отрова за мишки е твърде проблематична.

А ние тук ще си живеем със самите мишки. Тях поне ги има в изобилие.