Леви, леви! Едно, две, три!

Стана сутринта. Бавно оправи вратовръзката пред огледалото, чакаше пилотката, която да го отведе на Московска. И една мисъл не му даваше покой.

„Обичам го това МВР бе, така ми е легнало на сърцето, че мира нямам. И как да не го обича човек, та нали то ме направи известен, когато бях главсек. Пък и бая приятели имам, нищо, че две години не ходя с униформа. Те повечето напуснаха, ама аз ги прибрах. Сега ги уредих пак на държавно, едни - кметове,  други - общински съветници. Абе обичам си го МВР-то“,

Пилотката дойде, то от 7 сутринта за него вече е Добър ден.

„Четвъртък е, пък и работа ме чака, откакто ме преизбраха за кмет вече няма да говоря пред медиите – отказвам! Боклукът пак чука, пътищата са на вълни, пък аз обещавах. Ще си мълча даже за МВР-то. Чувате ли, само да сте посмели да плюете?!  Хлебецът мой, насъщен е там."

Качи се в колата, улицата празна, само листата накацали по паветата. Московска е близо. Как е?, пита шофьорът, но отговор няма, мисълта му се рее нейде другаде.

„Като се върна аз ще има реформи, ама днес ще празнувам, ще се здрависам с министъра Петков, ще видя колегите от чужбина. Макар и без униформа ще ги гледам как маршируват за празника. Брей кога минаха тези 128-години, аз едвам 5 изкарах, ама ще се върна“.

Колата спря. Здравейте г-н ...!, забързана за работа жена го поздравява. Хммм, промълвява, но тежкият му поглед е другаде. Вижда униформите, там маршируват.

„Репетираха и вчера, гледах ги! Таз сутрин съм блокирал София, за да маршируват. Оффф, софиянци. Как хич не ми се обяснява пак за задръстванията. Какво да направя, като МВР ми е на сърце, ще пътуват ако трябва и три часа за работа, така де. Аз кмет ли съм?

Седна в кабинета на стола си, отвори папките, видя проблемите. Чу обаче и музиката от площада. Скочи!

„Готов съм. Отивам на парада! Брей колко полиция. А, а хората къде са?“ Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.