Кремиковци – мутрата в българската икономика

Дископатията реши да се заяде с мен посред лято и ме затвори вкъщи. Вместо да опъна шалтето на някоя свежа рилска полянка, аз съм го проснал насред прашния хол, за да лежа на твърдо. Чета книги и залежали списания, а вечер гледам обилно новини по телевизията. Друго си е да видиш, че и останалите хора имат проблеми.

Е, може да не са от ортопедичен тип, ама пак е успокояващо. И какво виждам в новините на bTV. Един началник в “Кремиковци” обяснява, че “Булгаргаз” не може да им спре подаването на газ, защото (цитирам по памет):

“Аз съм тук от 1970 г. и спирането на пещите никога не е правено. Спряхме две пещи преди години, но защото ги ликвидирахме. А тези ще трябва да пуснем отново и никой не знае какво ще се случи. Всичко може да гръмне...”

Така значи. “Кремиковци” ще работи до края на света, просто защото никой не е спирал пещи. Когато един обикновен човек не си плати тока за гаража, примерно 23 стотинки на месец, веднага му дръпват шалтера. И на всичко отгоре не пристига телевизионен екип със симпатична репортерка, която поне да изслуша болката на човека с гаража. Но когато “Кремиковци” дължи 38 милиона лева на някой доставчик, той не може да спре доставките.

Щели да изстинат пещите, а при всяко изстиване-затопляне се нарушавала здравината им. Ами и на мен не ми е приятно, че квартирата ми изстива по време на коледната отпуска, но тогава почти спирам парното, защото сам си го плащам, а не чрез републиканския бюджет. И гледам да работя добре всеки месец, за да съм на плюс, а не някой да ме дотира.

По-нататък в репортажа ветеранът металург с нескрита професионално-управленческа възбуда обясни, че никой не може да спре пещите, без да пита министър-председателя. Дори Митал и Господ не можели да минат без консултация с него (то пък един премиер..., ама това е друга тема).

Изобщо заводът “Кремиковци” е една мутра в българската промишленост. Голям, тежък, тромав, мръсен и опасен.

Уж е частен, но заради мащабите си, заради огромното въздействие върху околната среда и комичната си близост със столицата, вечно е в новините и дори министър-председателят трябва да се изкаже по спирането на някаква пещ. Слава Богу, че Сергей Станишев не отговаря и за мейл сървъра в нашата фирма, за цеха за тулумбички в Елин Пелин или за лифта край Сопот!

Защо държавата да постила килимче на динозавъра “Кремиковци”, а не например на производството на ретро компютри в Правец. Защо хората, които произвеждаха в ДЗУ хард-дискове с големина на хладилник и обем от само 10 МВ, могат да останат на улицата и всеки да започне отначало, а стоманолеярите - не.

Защото зад мрачните и изпоцапани коксопроизводители стоят едни хиени, наречени профсъюзи. Лешоядите на политическата сцена, които се появяват на преден план, когато има мърша. Ще наемат пет автобуса, ще стоварят смазаните от трисменен режим работници пред Министерски съвет и ще стане кофти.

Виж, с очилатите инженерчета по електроника в Ботевград е лесно. Все ще си намерят работа я в САЩ, я в Западна Европа. Служителите в ДЗУ Стара Загора, които работеха с маски като хирурзи в т. нар. чисти помещения, също са безопасни. Далеч са от столицата, докато дойдат до жълтите павета ще им мине.

Затова този отрасъл може да го спрем. Ама металургията, където не се иска акъл, а само природа за тровене – ще я крепим. Впечатляващо е да си министър и да кажеш по новините, че на този комбинат се крепяла половината икономика на родината. Искам да попитам коя икономика? Тази, дето внася чесън от Китай и канцеларско лепило от Полша ли? Мерси!

Честно казано, не знам доколко и как би гръмнал “Кремиковци” (казват, че щяло да е страшно), но предпочитам да стане като с Челопечене. Без жертви и наведнъж. Вярно е, че на хората им се потрошиха прозорците, но кой знае досега как са им тровили въздуха при разфасоването на боеприпасите.

Сега поне с ударната доза прах и газове всичко приключи. Най-много на мястото на складовете да построят шивашки цех, който рязко ще намали безработицата в района.

Не искам с “Кремиковци” да ни плашат до живот. Крайно време е да се освободим от щампите на соц икономиката, че колкото едно нещо е по-голямо и по-димящо, толкова по-печелившо и велико е то. Пари могат да се печелят и с дребни, при това чисти неща, като ягоди, например.

Казват, че ако гигантът спре, много работници щели да останат без работа. Глупости! Веднага ще си намерят работа, която няма да им трови организмите с половината менделеева таблица.

При това работа на дневна светлина и без нощни смени. Това, че някои хора са прекарали целия си живот в един завод и имат много емоционални депозити в него, не е основание той да трови и внуците им (ни).

Изписах всичко това, защото една частна фирма има дългове. И когато решават да й спрат кранчето, тя казва “Ей, внимавайте! Ще избухна! Мен само премиерът може да ме пипа”. Е, кажете сега, това не е ли мутра?