Радини вълнения

Първи учебен ден на снимки

Първият учебен ден е... трепетен. Опитах да избягам от клишето, но само разбрах, че то е най-точното определение за този ден. И всички около мен го доказаха: един първолак, две баби, една камара приятели, съседите ми от първия до четвъртия етаж, близки и далечни роднини...

И не на последно място – самата аз. Моите трепети бяха свързани не толкова с организацията и подготовката за ДЕНЯ, колкото с осъзнаването на факта, че животът ми преминава в друга фаза. А всичко ново и непознато лекичко ме притеснява най-малкото поради страха, че ще ми развали спокойствието и комфорта.

С пет думи: поддадох се на масовата психоза.

“О! На училище?! Купихте ли раница, учебници, тетрадки, моливи, анцуг, шише за вода, кутия за сандвичи?...”

И колкото и да съм разсеяна, хората около мен вече се бяха погрижили за всичко, необходимо на бъдещия първолак. На 14 септември изброих: 4 раници, 3 спортни екипа, 5 чифта гуменки, 74 тетрадки с широки и тесни редове, 238 тетрадки с квадратчета и 17 несесера с моливи и гумички... Спокойно мога да пратя в първи клас 7-годишните от едно китайско село.

И докато всички наоколо трепнеха, тръпнеха, пърхаха и най-вече се притесняваха, аз се вгледах в моя първолак и осъзнах, че най-добре е да се отпусна и да се радвам заедно с него. Той – че расте (тази мечта вече не я разбирам), аз – че той е щастлив.

Наблюдавам го: има бегла представа за училището като социално заведение, изобщо няма идея как би протекъл един ден там, не знае значението на думата отговорност, а като го попитах какво мисли за училището, отговори: “Този въпрос не го разбирам добре”.

Но същевременно много вярно е схванал етимологията на думата училище. И както преди години казваше: “Летните гуми са за лед”, така и наскоро, когато се опитах да го наплаша с отговорностите, които го чакат, той простичко ми обясни: “Абе, мамо, училището е за да се учиш, а не за да се затрудняваш”.

Сега съм спокойна за него и знам, че училището не е “труднилище” и само ще го улесни в жаждата му за знания.

На добър път, Радославе, и на добър път, всички вие, 60 876 първолачета! И да знаете, че училището е не само да се учиш, а и да се забавляваш.

Как започна ДЕНЯТ: (снимки от него)

– с едно много, много, прекалено ранно ставане и „Видя ли, че мога да ставам за училище сам и навреме?“
– с едно позвъняване на вратата – съседка – шоколад – „На добър час!“
– с 25 телефонни обаждания „Честит първолак и искам да го чуя!“
– с едно подливане на вода по стълбището
– с една опашка в магазина за цветя
– с едно провалено празненство, замислено за двора на училището, но пропаднало заради дъжда и проведено в задушното фоайе
- с първокласниците по стаите

Учителката, естествено, е развълнувана. Тя е доста млада. Попитах я това като предимство или недостатък го отчита. По-скоро е предимство, защото щом на тази възраст се е захванала именно с тази работа, значи има желание да го прави.

Госпожа Давидова вярва, че може да направи чудеса, защото има желание за работа. Има индивидуален подход към децата и в това й е силата. Тя дава знания на децата, но и тя се учи от тях да е спонтанна и естествена.

Младата учителка иска най-доброто за децата си, иска да ги види пораснали, изградени и успели личности.

Да са здрави, за да не отсъстват от заниманията, да се забавляват в училище, да се чувстват добре в клас и в края на годината всички да са отличници, пожела Давидова на своите първокласници.

 Още от мен